Застаналият срещу него Варг направи същото, макар да изпитваше по-малко затруднения да се качи на кея. Той кимна леко на Тави, който му кимна в отговор с абсолютно същата дълбочина и забавяне, след което те едновременно се обърнаха към воините, събрани на пристана.
Възцари се тишина.
Напрежението нарасна.
Никой и нищо не помръдваше.
Тави си помисли да каже нещо и да разчупи крехкия лед на тишината. По време на занятията му в Академията, при обучението за курсор отдаваха дължимото внимание на дипломацията и протокола. И двете сфери предлагаха няколко потенциални насоки, при чието следване той можеше да успее.
Обмисли ги за миг, след което напълно се отказа от тях, отдавайки предпочитание на урока, който чичо му Бърнард го беше научил в холта: че е много трудно човек да бъде причислен към глупаците, ако си държи устата затворена.
Тави мълчеше и чакаше.
Миг по-късно се раздаде звук от стъпки и се появи тичащ каним. Това беше млад каним, слаб и бърз, скоростта му беше сравнима с тази на кон.
Козината му имаше странен цвят, какъвто Тави никога не беше виждал при воините — нещо подобно на бледо златисто кафяво, преминаващо в бяло по върховете на ушите и опашката. Той изтича до края на кея, обърна доста силно незащитеното си гърло към един от воините и изръмжа към канимски:
— Действаме, както се уговорихме.
Воинът, към когото се обърна, трепна с уши в знак на съгласие и пристъпи напред. Той приближи до Варг, спирайки на няколко инча от мястото, където Варг би могъл да го достигне с меч, ако е необходимо, доколкото Тави можеше да прецени.
— Варг — изръмжа странният каним, — тук не сте добре дошли. Вървете си.
Очите на Варг се присвиха, а ноздрите му се разшириха за няколко секунди.
— Тарш — изръмжа той с глас, изпълнен с презрение, — да не би мозъкът на Ларарл да е замръзнал, щом сега ти командваш тук?
Тарш отметна качулката на плаща си, разкривайки още един каним със златиста козина. Другата страна на муцуната му беше силно белязана, включително странно изглеждащ белег, преминаващ през черната кожа на носа му. Липсваше му половината ухо и Тави забеляза, че вместо меч на кръста си е сложил брадва с дълъг опасен шип, стърчащ отзад.
— Внимавай, Варг — рязко изплю той. — Една моя дума и кръвта ти ще се разлее в океана.
— Само ако някой те послуша — отговори Варг. — Не преговарям с такива нещастни подлизурковци като теб, Тарш. Заповядай на подчинените си да се подготвят да приемат моите хора. А аз ти обещавам мир. Ще слезем тук и ще направим лагер извън градските стени, за да се чувствате в безопасност. Спешно ще ми предоставите куриер, за да мога да съобщя на Ларарл за идването ни и за необходимостта от присъствието на някой, който е подходящ за мен по статут, за да можем да преговаряме.
Тарш оголи зъбите си.
— Това не е Нараш, тук не се катерят по дървета. Тук ти си никой.
— За Ларарл аз съм гадара, Тарш — изръмжа Варг. — И всеки воин в твоя строй знае това. Ларарл ще прегризе гърлото на всеки, който го лиши от удоволствието да ми пусне кръв.
Тарш промърмори.
— Разбира се, аз ще изпратя куриер до Ларарл. Но това е всичко. Можеш да останеш тук и да чакаш отговор. Вашите кораби ще останат там, където са.
— Неприемливо!
Тарш изръмжа насмешливо.
— Ще го приемеш, Варг. Тук аз съм водачът на глутницата.
— Идва буря — каза Варг. — Имам много повредени кораби. Ще бъдат напразно погубени животи, ако не ни бъде осигурен подслон в пристанището.
— Какво са за Шуар нарашките примати? Моите воини си имат свои заповеди. Ако вашите кораби се опитат да се скрият във фиорда, ние ще ги унищожим.
Устните на Варг се надигнаха, разкривайки зъбите му.
— Това ли е шуаранското гостоприемство? Шуаранската чест?
— Ако не ви устройва — предложи Тарш, а в гласа му се усещаше открита подигравка, — потърсете си друго място.
Очите на Варг се присвиха още повече.
— Ако честта не ме задължаваше да уреждам споровете с Ларарл, вместо с водачите му, щях да ти изтръгна гърлото.
Подигравателното ръмжене на Тарш стана още по-самодоволно.
— Много стари и ужасени същества са използвали това извинение, за да скрият своята слабост.
Вместо да отговори, Варг само за миг хвърли поглед назад към Тави.
Тави примигна.
Обидите, които Тарш нанесе на Варг, бяха нещо повече от обикновено предизвикателство за битка, те на практика я изискваха. При нормални обстоятелства всеки каним, който говори по подобен начин, можеше да разчита на незабавна и агресивна реакция. В частност Варг не беше от тези, който спокойно търпят както обиди, така и глупаци, а от видяното от Тави той явно не знаеше как да отстъпи от битката. Във всеки случай това означаваше, че, изхождайки от понятията за чест на канимите, Варг не можеше да действа срещу този глупак.