Но може би Тави би могъл.
Изглежда моментът на дипломацията беше настъпил.
— Варг е прав — спокойно каза Тави и пристъпи напред. — Няма време за тези глупости. Неговите и моите хора търсят място, където да се скрият от бурята, и ние ви даваме дума, че намеренията ни са мирни. Трябва да измислим най-добрия начин да ги вкараме в пристанището преди началото на бурята.
Всички погледи на кея се обърнаха към Тави, тежестта им се усещаше физически.
— О, кървави врани — прошепна застаналият зад него Максимус.
— Това същество — каза Тарш след малко. — Това ли е водачът на алеранците?
— Аз съм — отговори Тави.
Тарш изръмжа и се обърна към воините зад него.
— Убийте го.
„О, кървави врани“ — мислено изстена Тави.
Чичо Бърнард все пак беше прав.
Глава 11
Най-близкият каним, с доста добре развита мускулатура, измъкна и хвърли брадвата си с едно-единствено коварно движение, плавно и професионално хвърляне, така че оръжието направи пълно завъртане във въздуха, а острото като бръснач острие се насочи към лицето му.
Тави беше освободил и двата си къси меча от ножниците им преди брадвата да полети към него. Вместо да отскочи настрани, той отклони с тях тежкото въртящо се оръжие нагоре и над главата си. В главата му се мярна мисълта, че в този момент по-здравомислещ човек на негово място щеше да скочи в лодката и да гребе като луд към „Слайв“.
Вместо това Тави взе назаем скорост от студения вятър, който се вихреше над пристанището на Молвар, и когато времето сякаш се забави, той атакува Тарш.
Воините на пристанището се опитаха да го спрат. Още две брадви се завъртяха грациозно във въздуха, летейки към него.
Тави успя да махне рамото си от пътя на едната и въпреки това острието й отряза идеално равно парче от края на плаща му. Отклони другата с размах на бронираната си предмишница. Сътресението от удара беше толкова силно, че зъбите му изтракаха, но той само стисна челюсти и продължи напред.
Мускулестият воин, който първи хвърли брадвата, успя да пристъпи напред, за да прикрие Тарш, но Тави приближи плътно до него, преди той да успее да извади резервното си оръжие. Веднъж оказал се наблизо, той посегна със сетивата си към странния тъмносин метал на меча на воина и инстинктивно усети дефект в него, слабо място на няколко инча над дръжката. Веднага атакува нагоре, принуждавайки канима да вдигне своето оръжие, за да предпази гърлото и лицето си. Тогава Тави удари с другото острие точно в слабата точка на меча и го счупи. Канимът се олюля, когато парчета стомана полетяха в муцуната му. Тави посече воина през бедрото — болезнено, но не смъртоносно, принуждавайки го да пренесе тежестта си върху другия крак. След това с едно мощно движение, призовавайки земните фурии, той ритна здравия крак на канима и го повали на земята.
Това падане вероятно спаси живота на канима. Извитото острие на Тарш се изстреля към гърлото на Тави и щеше да пробие левия бял дроб на канима, ако той все още стоеше прав. Тави продължи да се движи напред, гмурна се под удара и промени хвата на едното си острие. Той изби меча от лапата на канима с острието в лявата си ръка и нанесе удар с дясната със сила, увеличена от фуриите, приковавайки лапата на Тарш към каменния док с острието си.
Тарш зави в агония и замахна с меча си към Тави. Ударът беше бърз и толкова силен, сякаш го нанасяше призовател на земя, но далеч не толкова умел, колкото Тави очакваше.
Беше лишен от светкавичната скорост, която щеше да го превърне в смъртоносна контраатака, и Тави успя да го отклони с гладиуса си, скочи на крака и върхът на меча му опря до незащитено място на гърлото на Тарш.
— Не мърдай! — прогърмя Варг, безкомпромисният авторитет на гласа му се отрази от камъните и ехото отекна из пристанището.
И в същия момент кеят замръзна, останалите воини замряха на място, единият от тях — с изтеглена назад за удар ръка, сякаш върху тях изведнъж е паднал арктически мраз.
Тави замръзна на място още преди Варг да проговори. Върхът на меча му стоеше на четвърт инч в козината на гърлото на Тарш.