Тънка струйка от кръвта на канима се стичаше по проблясващото оръжие на Тави. Тарш беше замръзнал, едва се осмеляваше да диша. Мечът му шумно падна на камъните.
Без да откъсва поглед от Тарш, Тави кимна на Варг в знак на признателност.
— Няма да забравя това.
— Разбира се, гадара — изръмжа Варг.
Ушите на Тарш трепнаха от изненада и очите му се разшириха.
— Чуй ме добре, водачо на глутницата — каза Тави толкова тихо, че стоящите наблизо воини да не могат да го чуят. — Варг ме нарече гадара и аз отговорих със същото. Няма да ти позволя да използваш чувството му за собствено достойнство, за да го обиждаш и да накърняваш репутацията му — той присви очи. — Тя трябва да е безупречна в момента, в който го убия. Разбра ли ме?
Тарш все още изглеждаше шокиран. След това устните му потрепнаха, разкривайки зъби от едната страна на муцуната му.
Тави бързо смени позата си и притисна меча на канима към камъка.
На Тарш му отне няколко секунди, за да възстанови дишането си.
— Зададох ти въпрос — каза Тави.
Тарш изцяло оголи зъби.
— Разбрах.
— Добре — каза Тави.
Той се наведе и с рязко движение плъзна меча на нещастния Тарш в краката му.
След това махна острието си от гърлото на канима със златистата козина и бързо отстъпи две крачки назад. Повиши глас и каза:
— Хайде. Вземи си меча.
Тарш цяла секунда просто се взираше в Тави.
— Да не си загубил и слуха си заедно с ухото, Тарш? — язвително попита Тави. — Вземи си меча.
Канимът изръмжа и грабна оръжието — при това, докато го правеше, забеляза Тави, се стараеше да не пренася тежестта върху ранения си крак.
— От уважение към Ларарл, към когото Варг се отнася с почит, не те довърших на място — каза Тави. — Вместо това ти давам избор. Дръж се пред Варг толкова благородно, колкото би се държал Ларарл на твое място — или се бий с мен, тук и сега, пред очите на всички, до смърт. И след като те убия, ще оставя същия избор на твоя заместник.
Очите на Тарш проблеснаха.
— А защо реши, че ще се бия с теб, алеранско куче?
Тави разпери мечове в подигравателна покана.
— Размерът ми е като на недохранено паленце, Тарш. Ти си два пъти по-висок от мен, три пъти по-тежък, няколко пъти по-силен, биеш се на родна земя и хората ти са около теб. С изключение на тази драскотина на крака ти имаш абсолютно всички предимства на своя страна. Несъмнено само страхливец би се уплашил да се бие с мен при толкова благоприятни условия.
От редиците на канимските воини се раздадоха няколко дрезгави, кашлящи изръмжавания — канимският аналог на алеранските подигравки, поне Тави така ги интерпретира. Най-силният звук дойде от канима, когото Тави беше повалил на земята.
Очите на Тарш се замятаха по редиците на неговите хора, а ушите му леко се прилепиха към главата. Тави лесно можеше да проследи мислите му. Преди минута Тарш можеше да заповяда на хората си да се разправят с Тави като с животно. Сега обаче ситуацията се беше променила. Варг призна Тави за гадара — почетен враг — дума, по-ценена сред воините-вълци от думата „приятел“.
Най-важното беше, че Тави отправи пряко и персонално предизвикателство, като измести ситуацията от групова конфронтация към въпрос за доминиране и лична сила. И най-важното — Тави демонстрира безспорно най-почитаните качества сред канимските воини: храброст, смелост и преди всичко майсторство в бойното изкуство.
— Помисли добре, Тарш — изръмжа Варг, в гласа му безпогрешно се забелязваше насмешка. — Бих си помислил, преди да се бия с алеранеца — той се обърна към събралите се воини. — Кой е втори по лидерство в глутницата?
Раненият мускулест каним, лежащ на земята, обърна глава леко настрани:
— Аз изпълнявам тази длъжност, майстор на войната Варг.
Ноздрите на Варг се издуха.
— Ти си от рода на Червените скали.
— Анаг — каза канимът и утвърдително поклати уши. — Ти уби моя прародител, Торанг, в Черните блата.
— Торанг Двата меча, тази хитра стара гадина — каза Варг, широко разтягайки уста в усмивка.
Той посочи с лапа към ивицата бели косми сред черната козина, през челюстта, точно над гърлото.
— Този белег ми е от него — той посочи към гърдите и корема си. — И още два тук и тук. След като се бих с него, прекарах цял лунен месец при лечителите и неговото стадо спря нашето настъпление.