Анаг гордо вдигна глава.
— Когато бях малък, той говореше добре за вас, майсторе на войната. Той умря в добра компания.
Варг се обърна към Тарш.
— Бий се с алеранеца, Тарш. Предпочитам да работя с истински каним, отколкото с теб.
В мощните гърди на Тарш заклокочи ръмжене, но той не срещна погледа на Варг и не оголи зъби.
— Майсторе на войната — каза той след минута, продължавайки да ръмжи. — Ще настаня твоите хора.
— И алеранците — каза Варг. — Ще поговоря за тях с Ларарл. Дотогава очаквам да се отнасяте към Тавар и неговите хора по същия начин, както към мен.
Тарш хвърли на Тави поглед, пълен с омраза, но на глас каза:
— Ще бъде направено.
Той се обърна и се отдалечи, като спря само до ранения Анаг, за да му каже:
— Погрижи се за това.
После от пристанището той се насочи към тъмнината на града.
Тави направи крачка към Варг и тихо попита:
— Тавар?
— Щом ще си тук, имаш нужда от подходящо име — каза канимът и сви рамене, жест, използван и от двете раси. — То е близко до твоето и отговаря по смисъл.
Тави склони глава, очаквайки продължение, но Варг само разтегна уста в лека усмивка, а след това кимна към Анаг.
— Може би това е добра възможност.
Тави погледна ранения каним, после кимна на Варг и се насочи обратно към лодката.
Максимус, с леко зачервено лице, каза:
— Кървави врани, Калдерон. Това беше на ръба.
Той хвърли кърпа на Тави. Тави я хвана и веднага започна да изтрива кръвта от мечовете си.
— Имахме късмет, че Варг беше на наша страна.
— На наша страна? — възмути се Макс, едва сдържайки гласа си. — Той те постави в ситуация, в която трябваше да се биеш с двайсет канима и да вземеш водача им за заложник, за да не бъдеш накълцан на парчета.
— Получи се — каза Тави спокойно, като прибра в ножниците почистеното оръжие. — А сега да вървим. Искам да излекуваш Анаг.
— Искаш да излекувам един от канимите, които се опитаха да те убият — каза Макс.
— Този, който наистина се приближи — отговори Тави. — Не е нужна много работа. Опитах се да не го повредя сериозно. Просто спри кървенето и го вдигни на крака, за да може той лично да организира разполагането на флотилията.
Макс въздъхна и започна да излиза от лодката:
— Радвам се, че Магнус не е тук.
Макс стигна до кея и каза:
— Знаеш ли, Тави, струва ми се, че това може и да не работи тук.
— Какво може да не работи?
— Използването на водни фурии — каза Макс.
— С тяхна помощ лодката плава през целия път — отговори Тави.
— По море — каза Макс. — Същото море, което мие бреговете на Алера. Но ако сложим този каним във вана с местна вода, нямам идея дали ще се получи.
— Аз нямах проблем с използването на фурии на метал и въздух.
— Метал от алерански меч — каза Макс. — Вятърът е от същия въздух като в Алера.
— Призовах и земни фурии — продължи Тави. — Само не ми казвай, че тези камъни са от алерански скали.
Макс се намръщи.
— Това не е… всеки, с когото съм говорил, всеки документ, който съм чел по този въпрос, твърди, че… Тави, не би трябвало да е по този начин.
— Защо?
— Защото — каза Макс — никой не вярва в това. И аз също четох много, преди да тръгнем, повярвай ми.
— А какво става с това да правим невъзможното от незнание?
Макс направи гримаса.
— Преразгледах гледната си точка по този въпрос. Аз исках… разбираш ли, да съм сигурен, че ако имаш нужда… ще мога…
— Да ме защитиш?
— Не съм го казал — бързо каза Макс.
— Макс, баща ми е имал способности да призовава фуриите на всички елементи. Доколкото съм чувал, бил е почти толкова силен, колкото и Първия лорд — дори и без да е наследил фуриите на Гай. И някой го уби — Тави поклати глава. — Нямам намерение да искам от моите приятели да правят всичко възможно, за да са сигурни, че това няма да се случи с мен.
Макс кимна и лицето му изрази видимо облекчение.
— Радвам се, че не си толкова глупав, че да си играеш с това.
— За щастие, бях достатъчно глупав, за да не знам, че призоваването не би трябвало да работи тук — каза Тави. — Сега, като твой принцепс и капитан, ти заповядвам да забравиш глупостите, които си чел, и да излекуваш Анаг, за да може той да помогне на нашите хора безопасно да стигнат до брега.