— Вече забравих, ваше височество — разтягайки думите, каза Макс, и удари с юмрук по бронираните си гърди.
Тави кимна и те закрачиха напред, за да се присъединят към Варг, който стоеше клекнал на пети и тихо говореше с ранения Анаг.
— Каква кървава каша — каза Макс на канимски. Едрият антиланец се наведе да огледа раните на Анаг. Макс беше научил това проклятие от Градаш и го произнесе без запъване.
— Ти да не си се опитал да срежеш цялото бедро до костта? Виж тук, пронизал си го право през бронята, острието се е нагряло и е било достатъчно горещо, за да обгори и частично да затвори раната, иначе вече щеше да е станал храна за червеите.
Един от канимските воини пристъпи напред, за да защити Анаг, държейки едната си лапа върху дръжката на брадвата. Той изръмжа гърлено на Макс.
— Дори не си помисляй да вадиш тази проклета брадва, кученце пухкаво — измърмори Макс в отговор, без дори да го погледне. — Че ще ти я напъхам в гърлото.
Той погледна Анаг.
— Аз съм лечител. Трябва да спра кървенето, преди да те пренесем във вана и да възстановим увредените мускули. Така че трябва да докосна крака ти. Съгласен ли си?
Анаг внимателно погледна Макс. Очите му подозрително се присвиха.
— Тяхното магьосничество е различно от нашето — изръмжа Варг. — Веднъж вече ми спасиха живота. И впоследствие не поискаха плащане в кръв.
Анаг погледна Варг, после Тави, след което кимна кратко на Макс.
Макс сложи ръка върху окървавения крак на канима и затвори очи. Раздаде се вибриращ звук, сякаш кокалчетата на пръстите щракаха в бърза последователност.
Анаг издаде кратко, изненадано ръмжене. После Макс въздъхна и махна ръката си.
Зеещата рана беше затворена, мускулите вече не се виждаха и кръвта не течеше по камъните на кея. Това предизвика изненадано мърморене от стоящите наоколо каними, наред със засилен интерес. Двадесет огромни воини-вълци се стълпиха около тях, насочиха носове и задушиха, изследвайки раната, а после и Макс. Те не показваха никаква открита враждебност, но дори само да си сред тълпа от осемфутови бронирани канимски воини, които си шепнат на техния ръмжащ език, беше повече от обезпокоително, дори без да са извадили оръжия.
— Затворена е — каза Макс, леко задъхан след призоваването, — но ще се отвори отново, ако се опиташ да ходиш. Ако потопим раната във вана с чиста вода, така че цялата да е под повърхността й, мога да възстановя мускулите и когато се събудиш сутринта, кракът ти ще е като нов.
Тези думи предизвикаха поредната серия от заинтригувано ръмжащо мърморене и след минута двама воини намериха бъчва, напълниха я с прясна вода и безцеремонно напъхаха командира си в нея.
Тави беше прав в оценката си за раната. Тя беше изкарала канима от строя, причинявайки болка и предотвратявайки напрягането на основните мускули, но нямаше повредени сухожилия или разкъсани основни кръвоносни съдове.
Призоваването, използвано за лекуване на такива наранявания, не беше съвсем лесно, но доста обикновено и без подводни камъни, а Антилар Максимус се справяше отлично с подобни задачи.
След минута той извади ръката си от водата и издекламира това, което всеки лечител в легиона казваше след приключване на работата с поредния легионер, претърпял относително леки наранявания:
— Готово. Ще се чувстваш гладен и уморен. Това е нормално. Яж повече месо, пий много течности и спи толкова, колкото можеш.
Канимите започнаха да помагат на Анаг да излезе от бъчвата, но той ги отстрани и се измъкна сам. Скочи долу на кея и се приземи на крака, при което по-голяма част от тежестта падна върху този, който беше ранен. Издаде слабо ръмжене — Тави знаеше по себе си, че кракът ще го боли зверски силно в продължение на около час — но ще може да го използва.
Насочили уши напред, канимските воини наблюдаваха внимателно как Анаг изпълнява няколко комплекта упражнения с меч, включително дълго мушкане — и правеше всичко съвсем прецизно. После те размърдаха уши в знак на одобрение. Това беше нещо като аплодисментите или одобрителните възгласи при алеранските войски.
Анаг пристъпи към Тави и оголи гърло. Тави повтори движението, но не толкова много.
— Използването на уменията на лечителя ви се оценява — изръмжа Анаг.
— В действителност той е воин, а не лечител — отговори Тави. — Моите лечители биха били малко обидени от подобно сравнение.
— Не исках да кажа нищо лошо — каза Анаг, може би малко по-бързо, отколкото следваше.