— Всичко е наред — отговори Тави. — Тъй като аз бях отговорен за твоите рани, сметнах, че е подходящо да те възстановя.
Анаг склони глава.
— Ти ми спаси живота, когато можеше да ме убиеш. Не си ми длъжен с нищо.
— Ти изпълняваше задълженията си, като защити водача на своята глутница — дори такъв като него — отговори Тави. — Не бих обидил Ларарл, като го лиша от ценен воин, дори и когато можех да постъпя иначе.
Анаг кимна, после отново оголи гърлото си, малко по-широко.
— Ще се погрижа за настаняването на твоите хора, Тавар от Алера. Давам ти думата си.
— Благодаря — каза сериозно Тави. — А аз давам дума, че моите хора ще се държат мирно и ще извадят оръжия само при самозащита.
— Благодаря — отговори Анаг. — Вашето оръжие, моля.
Тави вдигна вежди.
Варг го погледна, след това бавно извади меча си и го подаде на Анаг с дръжката напред.
— Алеранецо — подкани го той.
Тави осъзна, че предаването на оръжието носи в себе си множество значения за канимите, но не разбираше какво означава този жест в конкретната ситуация.
Въпреки това не си струваше да рискува съгласието на домакините да им предоставят подслон, не и когато корабите все още бяха в морето, а лошото време наближаваше; така че той свали ремъците на двата меча от раменете си и ги подаде с дръжките напред:
— Защо?
— Ние помолихме Ларарл, майсторът на войната на Шуар, за убежище и пристанище — каза Варг. — Водачът на местната глутница ни го даде временно. Сега ние трябва да отидем и да говорим с Ларарл, а той ще реши съдбата ни.
Звучеше доста разочароващо.
— Какво означава това? — попита Тави.
Варг се намръщи на Тави, сякаш задава съвсем глупав въпрос.
— Това означава, че ние се предаваме на врага, алеранецо. Ти си пленник.
Глава 12
Въздушният паланкин се наклони силно на една страна и изведнъж рязко се спусна надолу. Ако Ерен не беше закопчал предпазния колан около кръста си, щеше да удари главата си в тавана. Стомахът му и така вече беше подскочил до гърлото, а ръцете му сякаш сами се вдигнаха нагоре. Книгата, която държеше, полетя нагоре и се блъсна в тавана на паланкина, отскочи, а след това просто увисна там, докато екипажът продължаваше да пада, все по-бързо и по-бързо.
Вятърът ревеше, но през него Ерен чу как мъжете отвън си крещят един на друг.
— Какво става? — извика Ерен.
Първият лорд съвсем спокойно се наведе, за да погледне през прозореца.
— Изглежда ни атакуват — отговори той, докато паланкинът продължаваше да пада.
— Но ние сме на мили от територията на ворда — възрази Ерен.
— Да — каза Гай. — Изключително безцеремонно от тяхна страна.
Ерен грабна книгата си.
— И какво ще правим?
— Въртенето спря, което означава, че нашето гмуркане е контролирано — отговори Гай и се облегна на мястото си, сякаш водят непринуден разговор, докато чакат чая. — Да оставим рицарите Аери да си вършат работата.
Ерен преглътна и притисна книгата към гърдите си. Няколко секунди по-късно изведнъж беше притиснат към пода на паланкина и той реши, че от внезапното ускорение е започнал да тежи почти два пъти повече. Екипажът рязко зави наляво, после надясно. Отвън се чу агонизиращият вик на един от мъжете.
Нещо се удари в стената на паланкина, окървавени пръсти разбиха прозореца до Ерен и отчаяно се вкопчиха в рамката на прозореца, въпреки острите фрагменти счупено стъкло, които бяха останали по нея. Ерен се наведе и видя млад рицар Аери, който с всички сили се държеше с едната си ръка — лицето му беше пребледняло, а другата му ръка висеше безпомощно.
Ерен се освободи от ремъците си и отвори вратата на екипажа. Отворената врата подейства като спирачка и накара паланкина да завие, а вратата създаде нещо като заслон от въздушния поток. Ерен уви единия ремък около китката си, наведе се през вратата на паланкина и посегна към ранения рицар. Хвана мъжа за кожената яка. Рицарят изкрещя при неочакваното докосване, след което насочи ужасен поглед към Ерен.
Курсорът стисна зъби и с вик задърпа с всички сили, използвайки краката и гърба, както и ръката си. Хрумна му, че ако ремъкът се скъса, той и младият рицар със сигурност ще паднат и ще се пребият, но сега нямаше време да се притеснява за това.
За щастие младият рицар не беше много едър или обременен с броня, така че Ерен успя да го изтегли в паланкина, но не и да го хвърли на пода.