— Да осиновим копеле на гражданин — замислено промълви Амара.
— Те имат толкова голям потенциал за призоваване на фурии, колкото би могло да има и нашето дете — каза Бърнард. — И, врани, такива деца има повече от достатъчно. Защо да не вземем попечителство над няколко от тях? Готов съм да се обзаложа на всеки меч в моя арсенал, че почти всички наемни рицари на Акватайн са извънбрачни деца на граждани.
— Да предположим, че го направим — попита тя. — После какво?
Той вдигна вежди.
— Отглеждаме ги.
— Отглеждаме ги.
— Да. От теб ще излезе страхотна майка.
— Ха. Толкова просто?
Той се засмя и топлият му смях се разнесе из гората.
— Отглеждането на дете не е трудно, любима. Не е лесно, но не е и трудно.
Тя го погледна и сведе глава.
— Как се прави тогава?
Той сви рамене.
— Просто ги обичаш повече от въздуха, водата и светлината. Оттам нататък всичко останало си идва естествено.
Той спря и нежно я дръпна за ръката, така че да я обърне към себе си. Докосна бузата й, съвсем леко, само с върховете на пръстите си.
— Разбери ме — каза той тихо, гледайки я сериозно. — Аз не съм се отказал от идеята да раждаш децата ми и никога няма да го направя.
Тя спокойно се усмихна.
— В зависимост от това какво има да каже природата — отговори Амара, — може би всичко ще се получи, а може би ще трябва да се примирим.
— Тогава позволи ми да обобщя, Амара Калдерон — прогърмя той. — Аз градя бъдеще. И ти ще бъдеш в него. И ние ще бъдем щастливи. И не съм готов да правя компромиси по този въпрос.
Тя примигна няколко пъти.
— Любими — каза тя с тих шепот, — през следващите няколко дни ще започнем мисия за короната, която по всяка вероятност ще ни убие и двамата.
Бърнард изсумтя.
— Чувал съм го и преди. Ти също.
Той се наведе и я целуна по устните, а тя беше изумена от огромната, топла, нежна сила, скрита зад тази целувка и докосването на ръката му. Усети как започва да се разтапя, връщайки целувка след целувка, усещайки как светлината бавно се променя от сива в златиста.
Когато всичко свърши, тя почувства леко замайване.
— Обичам те — прошепна тихо.
— Обичам те — отговори той, — без компромиси.
Последният хребет между тях и евентуалната им зона на действие беше на върха на дълъг склон и конят на Амара го достигна няколко секунди по-рано от този на Бърнард. Горкото животно усилено се потеше под големите габарити на Бърнард и в продължение на много мили умората се беше натрупвала в него.
Амара застана на върха и погледна надолу към широката долина на няколко мили южно от Церес. Вятърът беше от север, хладен, но без да става неприятен — дори и в дълбока зима суровите ветрове бяха рядкост в защитените южни граници на кралството. Тя обърна лицето си към вятъра и за миг затвори очи, наслаждавайки му се.
Церес лежеше на няколко мили северно от сегашното им местоположение, в края на създаден от фурии каменен път, който пресичаше долината долу. Там тя и Бърнард можеха да изчакат ворда да мине покрай тях, след което да се промъкнат сред тях.
Вятърът изведнъж стана по-студен. Тя потръпна и обърна глава, за да огледа долината под себе си. Небето на юг беше неясно, засенчено от тъмна мъгла. Амара си пое дълбоко дъх, вдигна ръце и призова Сирус. Фурията й преля в пространството между ръцете й и пречупи светлината, което й позволи да вижда далеч по-ясно, отколкото самата тя можеше.
Хиляди кълба дим се издигаха в небето далеч на юг и, врани, бяха толкова много, че от мястото, където се намираха, почти изглеждаха като черни облаци, които се вихрят и въртят над долината.
Амара насочи погледа си към пътя и с помощта на Сирус видя нещо, което не беше забелязала по-рано — че направеният от фурии път беше изпълнен с тълпи хора, които се движеха възможно най-бързо — предимно холтъри, мъже, жени, деца, много от тях полуоблечени, боси, някои носеха багаж, макар че повечето крачеха с празни ръце.
Някои от холтърите караха добитък. Някои се придвижваха с каруци, натоварени с нещо, което приличаше на ранени легионери.
— Твърде рано — въздъхна Амара, — с няколко дни по-рано.
Тя забрави за присъствието на Бърнард, докато той не проговори:
— Амара. Какво е това?
Тя поклати глава и мълчаливо се обърна, протегнала ръце, за да може той да използва лещата, направена от Сирус.