Тревният лъв спря и се загледа в тях за около секунда. След това за още една.
След това, движейки се със скорост, която живо същество просто не може да развие, той се обърна и изчезна сред дърветата.
— Разузнавач! — изсъска Бърнард, пришпори коня си и го последва. — Трябва да го спрем.
Амара за миг примигна недоумяващо, но след това плесна по шията на коня си отляво и отдясно и го пришпори след Бърнард.
— Защо? — попита тя.
— Вече убихме една вордска царица — извика Бърнард. — Предпочитам този, който командва тези войски, да не разбере, че сме наблизо, и да не започне активно да ни издирва.
Амара вдигна ръка, за да защити лицето си, когато клоните започнаха да я удрят.
— Безполезно е — изплю тя и извика: — По-добре да се издигна във въздуха!
— Давай!
Амара грабна лъка и колчана си, извади краката си от стремената, издърпа ги на седлото, след което плавно се изправи и продължавайки започнатото движение, скочи във въздуха. Подчинявайки се на мълчаливия й призив, Сирус се втурна в пространството под нея, подхвана я и се издигна с нея.
Нейната вятърна фурия отместваше клоните на дърветата от пътя й, докато тя не се изстреля на открито над хребета и не се насочи на юг, за да последва пътя на бягащия разузнавач на ворда. Тя веднага забеляза Бърнард и насочи вниманието си пред него, докато не видя размазано движение на тридесет или четиридесет ярда отпред. Взетият тревен лъв бягаше не така, както би го правил истински тревен лъв. Такъв звяр, носещ се през трева и дървета, би бил почти невидим дори за Амара, движейки се с гъвкава и безшумна грация през естественото си местообитание. Обладаният от ворд тревен лъв просто тичаше по права линия. Пробиваше през гъсталаците, без да обръща внимание на клони и тръни. Минал през храстите, той се насочи към младите фиданки, променяйки курса само за да избегне дърветата и камъните, които не можеше да пречупи или прескочи.
Въпреки че му липсваше грация, той беше бърз. Истинският тревен лъв не беше добър бегач, въпреки че можеше да се движи много бързо на къси разстояния. Взет от ворда, той се движеше неуморно с максимална скорост, оставяйки коня на Бърнард все по-назад.
Работата на Амара беше да спре разузнавача. Бърнард беше прав — мисията им и без това е достатъчно опасна. Ако вордът разбере, че са тук, и изпрати дори относително малка част от силите си да търсят Бърнард и Амара, мисията им щеше да стане невъзможна. Както Амара беше демонстрирала на Бърнард тази сутрин, ако вордът знае дори приблизително къде се намират, никой воал нямаше да ги защити дълго.
Амара се издигна малко по-високо, за да огледа напред, и видя, че праволинейният път на бягащото същество излиза на поляна в гората. Това би било най-доброто място за удар. Тя стреляше добре с лък, но без да има осезаем опит в призоваване на дърво и дума не можеше да става да улучи мишена, носеща се през гората, докато тя самата лети като ураганен вятър.
Разбира се, трябва да си луд или отчаян, за да застанеш на пътя на бягащ тревен лъв със среден по големина ловен лък — и доста слаб срещу взет от ворд тревен лъв. Амара предположи, че отговаря на поне една от тези дефиниции, макар да не се замисли на коя точно. Ускори и светкавично стигна до поляната, където се приземи на тревата.
Имаше съвсем малко време. Тя извади от колчана две стрели, заби едната в земята близо до крака си, а другата постави на тетивата. След това си пое дълбоко дъх, за да се успокои, вдигна лъка и разузнавачът на ворда изскочи от храста.
Тя призова Сирус, за да заеме бързина от фурията, и времето сякаш се забави, давайки й векове и векове да насочи стрелата.
Взетият лъв бягаше с увиснал полуизгнил език. Ушите му, които обикновено щяха да стоят твърди и изправени, висяха и се развяваха като изсъхнали листа от маруля. По зъбите му имаше израснал някакъв зеленикав мухъл или лишей. Веднага щом влетя на поляната, получи внезапен удар в рамото и ситен дъжд трески избухна във въздуха, разкъсвайки бездушната плът без никакъв ефект.
Амара пусна стрелата. Тя елегантно прелетя четиридесетте ярда между нея и тревния лъв, удари в черепа над челото му, плъзна се по здравата кост и се заби в средата на мощните му прегърбени плешки.
Вордският разузнавач не трепна.