Исана поклати глава и се намръщи. Усещайки, че въздухът е станал значително по-студен, тя се уви по-плътно в плаща си.
— Не това имах предвид — каза тя меко. — Не това трябва да знам. Разкажи ми за самия него.
Ария затвори за секунда очи и виновно поклати глава.
— Разбира се. Извинявай, през по-голямата част от пътуването разсъждавах от военна гледна точка. Как да осигуря постоянна доставка на храна и припаси на моя съпруг и неговите хора, и всякакви неща от подобен род.
— Напълно разбираемо — меко каза Исана. — И така, що за човек е Рокус?
Ария сложи ръце в скута си и за минута намръщено се загледа през прозореца.
— Избухлив — каза тя накрая. — Не мисля, че изобщо някога съм срещала човек, по-необуздан от Рокус. Мисля, че отчасти това прави призоваването му толкова силно. Той страстно вярва в това, което прави. Или прави нещо само защото вярва в него особено страстно. Предполагам, че зависи от гледната точка.
— Лоялен ли е на Империята? — попита Исана.
Ария бавно си пое дъх.
— Той е… привърженик на концепцията за лоялност — каза тя накрая.
— Не съм сигурна, че виждам разликата.
— Рокус вярва, че всеки Върховен лорд дължи и трябва да дължи вярност към Първия лорд — каза Ария. — Той не понася домогващите се до власт — като Акватайн, Родес или Калар, и стриктно ще се придържа към това, което смята за идеал за това как трябва да се държи един Върховен лорд, но той ненавижда Гай. Предпочита да изтръгне собствените си очи, отколкото доброволно да покаже и най-малко лично уважение към мъжа, който в момента носи короната, за разлика от уважението към самата корона.
— Защо? — попита Исана. — Не че Гай не е правил много неща, за да си създаде врагове по негово време, но защо Рокус?
— Когато бяха млади, той и Септимус бяха много близки — каза Ария. — Бяха наистина неразделни след около година първоначални трудности. След смъртта на Септимус той спря да посещава Зимния фестивал, спря да пише в Цитаделата и отказа да отговаря директно на писма от Първия лорд.
Исана усети как очите й се разширяват. Септимус наистина не беше загинал в битката с маратите, така както Империята като цяло беше накарана да повярва.
Той е бил убит по време на битката в резултат на действията на група граждани, конспиратори, достатъчно силни, за да неутрализират фуриите на Септимус и да го направят уязвим за варварите.
Всъщност успешният опит не беше първият, а само последен от половин дузина подобни инциденти.
Исана знаеше, че Септимус е бил сигурен, че е разбрал кой точно стои начело на заговора и тъкмо е събирал доказателства за вината му, когато е умрял.
Ако Рокус и Септимус са били много близки приятели, може би покойният й съпруг е споделил това, което е знаел, с младия тогава лорд Антилус.
— Велики фурии — пое си дъх Исана. — Той знае нещо.
Ария вдигна златисторижите си вежди.
— Знае нещо? Какво имаш предвид?
Исана бързо поклати глава.
— Нищо, нищо — тя се усмихна извинително на Ария. — В момента не мога да споделя нищо.
Ария отвори уста в беззвучно „о“ и кимна. Тя се намръщи и още по-плътно се уви в плаща си.
— Винаги е толкова студено на Стената.
Исана погледна през прозореца, за да погледне към Защитната стена — огромна структура от тъмен камък на около двадесет метра под тях. Беше рано вечерта и кръг светлина отбелязваше мястото за кацане на стената. Околният пейзаж, покрит със сняг, зловещо блестеше в зимния здрач.
— Отговори ми, Ария — каза Исана, — според теб той добър човек ли е?
Ария примигна недоумяващо и погледна Исана. Поколеба се няколко секунди, сякаш се бори с идея, с която никога не се е сблъсквала.
— Аз… — тя безпомощно разтвори ръце. — Не знам какво да кажа. Имало е дни, в които самата аз не се гордея с това, което е трябвало да направя заради дълга.
Исана леко се усмихна.
— И аз съм имала такива дни — каза тя тихо. — Но това не променя нищо, иначе прави въпроса ми неоснователен. Попитай сърцето си. Той добър човек ли е?
Лейди Плацида погледна бавно Исана за миг, преди на устните й да се появи доста измъчена слаба усмивка, заедно с кратък сардоничен смях.
— За един Върховен лорд. Да. Той е бунтар и арогантен, егото му е раздуто до размера на планина, той е инат, често безразсъден, повече от груб понякога, нетолерантен към всеки, когото не уважава, и сдържан към всеки, който го предизвиква. И под всичко това има повече от същото, само че по-добре излекувано — тя поклати глава. — Но въпреки това, да. Изпратих собствените си синове да се обучават под командването на Антилус, когато навършиха пълнолетие. Толкова вярвам на Рокус Антилус.