— Добре — каза Октавиан със своя звучен баритон. Маркус си помисли, че може направо да усети тежестта на огромната власт в гласа на младия мъж. — Мисля, че точно този гаргант сме го смачкали завинаги.
— Ваше височество… — започна Магнус.
— Магнус — каза Октавиан, — за всички практически цели аз съм просто пленник, както и целият ни флот. Шуаранците контролират пристанището. Ако не отида да се срещна с майстора на войната Ларарл, след като се позовах на честта му, за да поискам защита, те могат просто да обърнат каменометите си към нас и да изпратят всички на дъното на пристанището, включително и мен. Това няма да ми помогне да се върна в Алера безопасно.
— Бихме могли да си проправим път към свободата — сковано каза Магнус.
— Възможно е. Ако нарушим примирието и нашата дума, ако предадем доверието, което са ни оказали, и ги нападнем първи — гласът на Октавиан стана малко по-твърд. — Това няма да се случи, Магнус. Това може да се окаже още по-опасно в дългосрочен план.
— Ваше височество…
Октавиан не повишаваше глас, когато се ядоса. Всъщност речта му ставаше по-спокойна, по-отчетлива, а формулировките — по-ясни и кратки.
— Достатъчно.
Маркус вдигна ръка, почука на вратата и я отвори, без да чака отговор, както правеше обикновено. Появата му изненада всички в каютата и те се обърнаха да го погледнат.
Маркус отдаде чест.
— Ваше височество. Дочух дискусията ви, когато приближавах. Ако това не е твърде нагло от моя страна, сър, мога ли да ви дам съвет?
Веждите на Октавиан литнаха почти до линията на косата.
— Моля.
— Сър, когато Варг беше в столицата, с него нали имаше група като личен почетен караул? Като символ на неговия статут или нещо подобно?
— Точно.
— Струва ми се, че можете да поискате същото.
Максимус се намръщи и поклати глава.
— Канимите му казаха, че трябва да отиде сам.
— Почетен караул напълно подхожда за човек с неговия статут — отговори Маркус. — Какво ще направят? Ще откажат, защото ги е страх от няколко мъже, които е взел със себе си?
Октавиан се усмихна и посочи с пръст към Маркус.
— Точно. Ако се формулира по този начин, те нямат голям избор — или се съгласяват, или изглеждат страхливци. Няколко души не могат да представляват заплаха за шуаранците.
Магнус поклати глава.
— Точно в това е проблемът. Много бих искал телохранителят на принцепса да може да убие поне хиляда нападатели.
Октавиан се изправи.
— Не е нужно да унищожавам хиляди, Магнус. Но няколко мъже биха могли, в случай на усложнения, да ме върнат на кораба, ако са рицари Аери. Или да ни скрият и да ни позволят да пътуваме зад воал, ако са призователи на дърво. Бих казал, че ще трябва да взема толкова хитрост, колкото и сила. Съгласен ли си, Маркус?
— В общи линии — каза Маркус. — Да, сър. Дори ако с вас е цялата войска, сър, ние не бихме могли да се сражаваме срещу цяла канимска държава и да победим — но имаме достатъчно войски, за да превземем и задържим това пристанище за известно време, ако е необходимо. Това, от което се нуждаете, е група достатъчно малка, за да не предизвиква тревога сред канимите — но достатъчно силна, за да се измъкне от неприятности, и с достатъчно ловкост и умения, за да се върне тук през враждебна местност, ако е необходимо.
Октавиан кимна рязко.
— Звучи съвсем разумно.
— По стандарта на лудия ли? Разумно за какво? — попита Магнус. Гласът му беше сух, но буквално пропит с горчивина.
— Предложения? — попита Октавиан, гледайки весело и спокойно към Магнус.
— Аз — каза веднага Максимус.
— Съгласен съм — каза Маркус. Големият Антилар беше генератор на унищожение в битка от всякакъв мащаб.
— Аз — каза Красус секунда по-късно.
— Да — каза Магнус. — Казахте, че имате нужда от ловкост.
— Отивам — обяви Кайтай.
— Госпожо посланик — започна Магнус, — би било по-добре, ако…
— Отивам — повтори Кайтай с абсолютно същия тон, стана и тръгна към вратата на каютата. — Алеранецът ще ви го обясни.
Маркус отстъпи встрани, когато жената-марат излезе от каютата, и затвори вратата след нея.
Октавиан поклати глава и въздъхна.
— Това са трима. Кой още, как мислите? Радеус? Един бърз летец може да бъде полезен.
— Дуриас, сър — каза Маркус без колебание.