Анаг вдигна ръка и даде знак на отряда да спре близо до кръг от камъни край пътя — място за лагеруване през нощта. Четиридесет таурга отстъпиха от пътя, олюлявайки се на своите дълги крака, в маневра толкова обичайна, колкото е издигането на лагер за всеки легионер, и започнаха да се събират в кръга от камъни, по три животни до всеки камък. Във всеки камък бяха вградени по три сини стоманени халки — по една за всеки таург.
Тави се плъзна от седлото, държейки се за него с ръка, за да контролира спускането си на земята. Той трепна от удара, отекнал болезнено в мускулите му, когато се приземи. Първите два-три дни в странното седло, направено за огромните канимски ездачи, бяха кошмарни, но тялото му най-накрая започна да се приспособява.
Таургът веднага замахна с глава към Тави, опитвайки се да смаже гръкляна му с тежкия костен ръб на черепа си. Тави избегна този опит, без дори да се замисли, и перна уязвимия нос на животното с краищата на юздите, които още стискаше в ръка. Таургът отдръпна глава и се опита да го ритне със задния крак, замахвайки с раздвоеното копито в опит да го изкорми, но Тави вече се беше плъзнал напред заедно с главата на таурга, дръпна минаващите през хлъзгавия чувствителен нос поводи и здраво ги върза към халката на камъка…
Вързан по този начин, таургът спокойно се отпусна по корем, подобно на повечето други зверове.
— Враните да те вземат, Пържоли — изръмжа Максимус на таурга до Тави. Звярът танцуваше на място, премествайки тежестта си ту наляво, ту надясно, очевидно се опитваше да достигне Макс със задния си крак. — Ако ритнеш още веднъж, ще вървя остатъка от пътя пеша, но пък с пълен стомах.
Тави пристъпи напред, удари таурга в ухото, за да го изплаши, след което го хвана за халката в носа му и силно дръпна. Таургът издаде потресаващо кратък, дълбок рев от болка, и Максимус се появи иззад хълбока на звяра, прокара юздите през халката и ги завърза към камъка, като мърмореше дълги мрачни проклятия през зъби.
— Ще го изпека. Ще го нанижа на хубаво дълго копие и ще го изпека на бавен огън. После ще го сваря. Ще го сваря в котел, достатъчно голям, за да побере цялата му мързелива, упорита, смрадлива задница.
— Приемаш го прекалено лично — тихо прошепна Тави. — Мисля, че Пържоли и нови ботуши вероятно се отнася с теб по същия начин, по който постъпва с всички останали.
— Работата не е в това, че се отнася лошо с мен — измърмори Макс. — А в това, че е прекалено тъп, за да схване нещо, което трябва да знае всеки, имащ достатъчно мозък, за да гледа към небето.
Тави се ухили.
— И какво по-точно?
— Легионерите не се страхуват от вечерята — промърмори Макс и хвърли свиреп поглед на таурга. — Вечерята се страхува от легионерите.
Пържоли и нови ботуши отговори на Макс с безгрижен поглед, легна и започна да преживя.
— Гадина — промърмори Макс и започна да разкопчава ремъците на високото задно седло. — Прекарва цял ден в опити да ме убие и въпреки това получава почивка и храна преди мен.
Темпът и гръмкостта на жалбите му започнаха непрекъснато да нарастват.
— Ако нямах нужда от краката му, щях да ги нарежа на пържоли и да ги сервирам с хубаво червено вино. Макар да съм готов да се обзаложа, че няма да стават за ядене, ако човек поне малко разбира от месо. Така че се обзалагам, че ти би могъл…
Докато оплакванията на Макс за таурга ставаха все по-гръмки и възмутителни, Тави разседла своя звяр, после зверовете на Макс и Дуриас, който беше до Макс, след което започна да ги чисти с гребен след уморителния ден.
— Е? — тихо се обърна той към Дуриас под прикритието на мрънкането на Макс.
Центурионът на Свободния алерански беше доста нисък мъж, но с толкова широки рамене, че изглеждаше почти уродлив. Вратът му беше по-дебел от много женски талии, а ъгловатото му лице беше покрито с фините неправилни белези на човек, прекарал живота си в робство и добре запознат с камшика. Имаше тъмни, проницателни очи, които издаваха много интелигентен мъж, и големи възлести ръце, които веднага започнаха да чистят и навиват ремъците на седлото.
— Днес преброих четири обоза — прошепна Дуриас, — всичките военни, всичките с ескорт и всичките се движеха в същата посока като нас. Не сме минавали покрай нито един от тях преди.
— Значи общо се получават осемнадесет — каза Тави. — Доколко сте уверени в преценката си колко канимски войници се нуждаят от такова количество храна?