— Аз съм Варг от Нараш — обяви сивият каним в пълна тишина, мощният му глас отекна по целия площад. — Това е моят гадара, Тавар от Алера. Тук сме, за да поискаме среща с майстора на войната Ларарл. Всеки, който иска да ни спре, нека излезе напред.
За секунди пътеката, водеща към един от изходите от отсрещната страна на площада, беше напълно освободена.
— Ха — измърмори Макс. — Имам чувството, че тук добре го познават.
Варг издаде удовлетворен звук, нещо средно между грухтене и ръмжене, и направи учтив, приканващ жест към Тави. Те подкараха зверовете си напред, придружени от Макс и Красус с техните пламтящи остриета, после яздеха Дуриас и Кайтай, а накрая колоната завършваха воините на Анаг, оформени набързо в почетен караул.
Явно вестта за появата им се носеше пред тях. Въпреки че тъмният пещерен град беше препълнен с каними, улицата пред Тави и Варг беше абсолютно пуста.
Беше зловещо придвижване. Това, което щеше да е познатото мърморене на тълпата в Алера Империя, тук беше непрекъснат хор от гърлено ръмжене, от който се състоеше езикът на канимите. Въпреки че светлината, хвърляна от мечовете на братята, беше ярка, извън осветения кръг имаше само тъмни фигури и хиляди и хиляди блестящи червени очи, а от време на време — и святкащи бели зъби.
Атмосферата не беше подпомогната от факта, че Макс и Красус, по предложение на Тави, бавно намаляха интензивността на пламъците, обгръщащи мечовете им, докато очите на алеранците се приспособят към приглушената червена светлина, предпочитана от канимите. Те все още не виждаха добре, но все пак напълно достатъчно, за да не се чувстват съвсем слепи в мрака на града около тях, а всяка проява на слабост може да изиграе решаваща роля в деловите отношения с техните хищни домакини.
Само чудо би могло да им помогне да се измъкнат нощем от крепостта, помисли си Тави. Простата липса на светлина би направила това невъзможно, дори и огромният брой каними да не правеше цялата тази идея смехотворна. За да имат достатъчно светлина, за да виждат, ще трябва да се осветят като маяк, съобщавайки на всеки каним къде се намират. А на дневна светлина, разбира се, да се прокрадваш също едва ли беше възможно. Което означаваше, че ще трябва да разчитат изцяло на фуриите си, но заобиколени от толкова много студен камък и дума не можеше да става за изработен от дървесни фурии воал, а въздушния воал изискваше прекалено много усилия, за да се задържи продължително време.
Така че най-добре да избягват необходимостта от бягство.
Ако е възможно.
Анаг ги поведе по няколко стръмно наклонени улици, които се извиваха отстрани на платото, като всички бяха изградени с масивни порти и бойници през равни интервали по целия път през прохода, водещ към самия Шуар. Близо до основата на платото те спряха пред най-голямата сграда, която бяха видели досега — огромно кубче черен камък, високо поне двеста фута.
След като се спешиха, те минаха през няколко охранителни поста и покрай няколко офицери с по-висок ранг. Отне им почти два часа, за да преминат през командната верига, но в крайна сметка ги придружиха до помещение някъде в центъра на зданието. Това беше голяма стая с висок свод над главата. Тави беше впечатлен от чистото майсторство, необходимо за проектиране на такова нещо. Тежестта отгоре сигурно беше огромна, но гладкият купол се извиваше грациозно над стаята, очевидно неподдържан от стълб или колона.
Червена жарава грееше в яма в центъра на стаята. До нея на кръгла маса, висока не повече от два фута, но почти десет фута в ширина, имаше умален модел на защитата на крепостта, пълен със сини камъни, обозначаващи местоположението на канимската армия, черни камъни, представляващи ворда, и зелено оцветен пясък, което, осъзна Тави, представляваше присъствието на кроача.
Няколко шуаранци с характерната им златиста козина бяха приклекнали около масата, гърлено ръмжейки помежду си — с изключение на един. Един сравнително нисък, но здрав представител на това племе, с козина, по която се виждаха сребърни ивици, примесени със златистокафяво, седеше мълчаливо, втренчен в масата, следейки разговора около себе си само с внимателно потрепване на заострените си уши.
Анаг приближи до масата и наклони дълбоко глава встрани.