— Да ни примамват в капан, давайки ни възможност да избягаме и да предупредим хората си? — попита Тави. — За тях това е прекалено умно.
Той поклати глава и погледна Варг.
— Те не знаят за способностите на алеранците, нали?
Варг сви рамене.
— Шуаранците са упорити, горди и тесногръди. Само така могат да оцелеят на тази земя. Те никога не са стъпвали по вашите брегове. Считат нашите доклади за демоните-алеранци като приказки. Те не вярват, че сте способни на нещо, което техните жреци не могат. Нашите жреци не могат да летят. Следователно и вие не можете.
— Мисля, че е добре, че алеранците не са единствените високомерни тъпаци в Карна — каза Кайтай.
Тави й хвърли убийствен поглед.
— Късметът няма да ни съпътства дълго — каза той. — Анаг и някои от шуаранците видяха как нашите рицари Аери излетяха, за да разпръснат онази буря. Рано или късно ще го кажат на Ларарл. Ще разберат, че това е грешка, и ще предприемат мерки — Тави се обърна към Красус. — Колко време ще ти отнеме пътя дотам и обратно?
Красус започна да разсъждава на глас, гледайки облачното небе, от което валеше студен дъжд.
— Зависи от времето. Няма да виждам в тази супа. Ще трябва да следвам пътя, за да стигна до Молвар. Което пък означава, че ще трябва да летя ниско. Това е тежка работа и ще се движа по-бавно. Също така означава, че ще трябва да се крия с воал, за да не получа някой болт в гърба.
Той кимна.
— Ще пристигна в Молвар утре сутринта и ще доведа рицарите Аери по залез-слънце. Може да се върнем и по-бързо, ако времето се оправи.
— Ако някой от нашите липсва, Ларарл може да го приеме лошо — отбеляза Кайтай.
— Мисля, че да бъдеш затворен и осъден на смърт — каза Тави — е нещото, което може да бъде възприето лошо. А ние сме близо до това.
На лицето на Кайтай се мярна бърза, твърда усмивка.
Тави й намигна и се обърна към Красус.
— Каквото и да се случи, трябва да изготвим някои резервни варианти. Намесете се във времето, ако е необходимо, но не действайте срещу шуаранците, освен ако не е абсолютно необходимо. Предайте това на Магнус и на Първото копие.
— Разбрано, ваше височество.
Тави се обърна към Варг.
— Майстор на войната — попита той официално на канимски, — имате ли съобщения, които бихте искали да предадете на вашите хора?
Варг за момент оголи зъби, след което погледна настрани, без да отговори.
— Вие очаквахте подобен развой — заключи на глас Тави. Той погледна Красус. — Тръгвай.
Красус кимна, отдаде чест, плесна с длан брат си по рамото и се намръщи съсредоточено. Той изчезна от поглед зад въздушния воал и миг по-късно се изви миниатюрно торнадо, от което дъждовните капки се разлетяха в ситни, болезнено боцкащи пръски. После вятърът стихна и младият наследник на Антилус се издигна в небето.
Макс стоеше мълчаливо и се взираше в дъжда дълго време, след като брат му беше изчезнал, изражението му беше потиснато. Може би беше заради дъжда. Способността на Тави да усеща емоциите на другите далеч не беше толкова надеждна, колкото би му се искало, но ясно можеше да усети противоречивата смесица от безпокойство, привързаност, тъга, гордост и кипяща ревност, която завладя приятеля му.
Макс свали поглед и видя Тави да го наблюдава. Той отклони очи и Тави го усети как скрива емоциите си.
— Искаше ми се самият аз да летя — каза Макс.
Тави кимна.
— Аз също — той сложи ръка на рамото на Макс. — Макс, имам нужда от твоята помощ тук. Дъждът се усилва, а нощта става все по-студена. Ако не намерим някакъв подслон, можем да замръзнем до смърт.
Макс затвори очи, пое си дълбоко дъх и кимна.
— Добре. Ще се заема с това.
— Дуриас — каза Тави. — Би ли му помогнал?
Якият центурион кимна.
— Да, сър, капитане.
Кайтай отиде до Тави.
— Ти. Бронята. Сваляй.
Тави носеше лориката на легиона толкова дълго, че почти беше забравил за нея, но Кайтай беше права. Температурата бързо падаше. А когато стане достатъчно студено, всяка плът, която докосне бронята, щеше да замръзне. Освен това носенето й в тези метеорологични условия беше като обличане на дреха от ледени шушулки.
Тави се чувстваше изключително уязвим, докато сваляше стоманената си обвивка и се съмняваше, че на Макс и Дуриас им харесва повече.
Двамата мъже коленичиха в центъра на кулата, притиснаха длани към тъмния камък и затвориха очи. Само след миг Тави усети вибрация в подметките на ботушите си, а след това от върха на кулата се издигна гладък кръгъл купол, буквално половин сфера от плътен гранит.