— Десет хиляди воина срещу тридесет хиляди, на враждебна територия? Само глупак би пожертвал живота на своите воини в такава безнадеждна ситуация — Варг се ухили. — Но Ларарл не знае, че Насаг е обучил нашите селяни да се бият като воини. Неговите тридесет хиляди ще срещнат съпротивата на близо шестдесет хиляди. И Насаг ще ги накара да бягат с подвити опашки.
— И после какво? — попита Тави.
Варг леко наклони глава, гледайки в упор Тави.
— Какво ще правят хората ти след това? — попита Тави. — Ще превземете Молвар? Ще се укрепите в него? Ще изчакате, докато вордът пробие защитата на Ларарл и ви обсади? Ще се биете, докато не ви избутат обратно в морето?
Варг се върна към съзерцанието на битката.
— Какво предлагаш да направя?
— Върни се с мен в Алера — каза Тави.
Варг изсумтя, очите му блестяха.
— Ти прекара години, убеждавайки ни да се махнем.
Тави посочи надолу и каза тихо:
— Това беше преди да видя всичко това.
— И това те кара да ни помагаш, алеранецо?
— Ако това ще помогне, нека кажа, че смятам, че ти и твоите хора вече сте мъртви. И вие знаете също като мен, че е само въпрос на време вордът да нахлуе в Алера. Просто искам да похарча смъртта ви по-изгодно за собствения ми народ.
Ушите на Варг потрепнаха, което означаваше крайна степен на веселие, а устата му се отвори за секунда.
— Моите хора в Молвар също са в опасност — продължи Тави. — Има смисъл да си помагаме един на друг, докато не се измъкнем от тази каша.
— Предлагаш ми съюз — каза Варг.
— Да.
Канимът замълча за няколко секунди. После кимна веднъж и каза:
— Добре.
Глава 19
Амара и Бърнард наблюдаваха от скритата си позиция как вордът унищожава останките от ариергарда на Церес. Обречените легионери бяха заели позиции в руините на безименно село до каменния път. Те заключиха щитовете си, изправиха се срещу врага и се бориха с отчаяна решителност, за да забавят настъпващия враг и да дадат шанс на холтърите да успеят да потърсят безопасност зад градските стени.
Повечето от нападателите бяха четирикраки същества, приличащи по външен вид на смъртоносните хищни гущери от югозападните блата на Калар. Дългите им, ниски до земята, бързи и мощни тела бяха покрити със същия тъмен хитин като другия ворд, когото Амара беше виждала преди — но с добавяне на забележими назъбени твърди образувания по гърба и хълбоците. Докато Амара гледаше, един от тях щракна с челюсти и захапа бедрото на легионер. Светкавично уви тялото си около човека, движейки се, сякаш няма кости — и след това просто се загърчи, тялото му се плъзгаше в непрекъснато движение като змия, пълзяща по клона на дърво. Твърдите гребени разкъсаха стоманата и плътта и легионерът издаде принизителен предсмъртен вик.
Кохортата от Церес, повече от триста легионери, се сблъска с ворда. Редиците им удържаха десет секунди, след това петнадесет, после двадесет. И тогава те сякаш се изкривиха и рухнаха навътре, след което черната вълна на ворда заля хората, раздирайки и разкъсвайки ги, почти без да забавя ход, и продължи да преследва групата бежанци, заради които легионерите бяха дали живота си.
Бяха умрели за нищо.
Вордът настигна холтърите в рамките на две минути. Амара нямаше сили да гледа как холтърите, повечето от тях много стари или много млади, умират. Тя затвори очи. Но все още можеше да чуе писъците им.
„С толкова много хаос, толкова объркване и толкова много разруха в земите на Церес това беше неизбежно“ — каза си тя в отчаян опит да се разсее с поток от прости факти и трезви заключения. Някои от холтовете получиха предупреждението навреме и успяха да избягат от настъпващия ужас. Мнозина не успяха. От предупредените късно повечето реагираха, като се насочиха към каменните пътища, за да отидат под защитата на легионите на техния Върховен лорд — и така се озоваха директно в чакащите лапи и челюсти на ворда.
Лорд Церес плати с живота на своите легионери в опит да защити бежанците възможно най-дълго, изпращайки малките си кавалерийски сили да ескортират бягащите холтъри по пътищата и през най-опасните райони, но просто нямаше достатъчно време и хора. Бавните, глупавите или просто нещастните загиваха със стотици по пътищата на Церес през онези няколко отчаяни дни.
Тя и Бърнард не можеха да направят нищо. Вордите просто бяха твърде много. Всяко действие от тяхна страна нямаше да доведе до нищо друго освен да се издадат и да споделят съдбата на убитите бежанци. Мисията им беше много по-важна. Тя би могла да спаси стотици хиляди животи. Така че нямаше право да си позволи да бъде състрадателна към случващото се пред очите й и да пренебрегне огромната си отговорност към цялата Империя. Да свърши своята работа беше правилното, логичното нещо.