Вордите се трупаха под стените, ноктите им се забиваха в камъка и те се изкачваха по него като огромни черни насекоми. Не използваха тактиката на армиите, които атакуват порти и кули — вместо това те просто се изкачваха по стените там, където стигаха до тях. Земята на юг беше почерняла от ворди, които като една голяма сянка покриваха широката долина около Церес. За момент изглеждаше, че столицата може да падне без никаква съпротива.
Амара знаеше по-добре. Отбраната се ръководеше от Гай Секстус и Първият лорд смяташе да се сражава за нея.
Първата вълна ворди достигна подножието на бойниците на градските стени и враговете започнаха да се катерят нагоре.
Някъде от дълбините и отгоре в града внезапно зазвучаха тръби, пронизително и звънко. Амара усети едновременното масивно движение на магията на вятъра във въздуха и усети как косата по главата и космите на шията й да започнат да се движат и да се издигат от само себе си. Самият въздух сякаш святкаше и преливаше от стотици хиляди блещукащи сребристо бели светлини, множество миниатюрни звезди, които мигаха и угасваха във въздуха и по дърветата из цялата долина на Церес.
И тогава с тътен, който разтърси града до камъните в основите му, от стените на града към алеранското небе скочи мълния, гигантски яростен взрив от алени и сини пламъци, извиващи се в очертанията на атакуващи орли — цветовете и символите на Дом Гай. Тази лавина от тътен и огнена енергия помете предната вълна ворди, събаряйки стотици от тях от стените, изгори ги до черна пепел във въздуха и ги разпръсна върху главите на техните зашеметени събратя, които се катереха зад тях.
Още щом ехото на първия чудовищен гръм се отрази от земята, то беше последвано от хор от по-малки светкавици, които заваляха със стотици от небето. Мълниите се разбиваха в морето ворди, поразявайки и унищожавайки десетки наведнъж. Тук огнените златисти стършели, символът на Родес, пикираха към земята, а там — блестяща зелена мълния с формата на двойката бикове на Плацида, подхвърли ворди на петдесет фута във въздуха. Пурпурните соколи на Акватайн падаха като огнен дъжд, всеки удар беше мъничък в сравнение с останалите, но поразяваше враговете със смъртоносна точност и на ужасни вълни.
Амара гледаше внушаващите първичен ужас сили, отприщили се пред нея, и се надяваше, че тя и съпругът й са на достатъчно безопасно разстояние. Това не приличаше на смъртоносно бойно призоваване на центурия рицари, част от легиона, или дори на рицарите на няколко легиона, действащи заедно — това беше обединената мощ на фуриите на лордовете на Алера, и тя буквално накара земята да се разцепи под краката на ворда веднага щом враговете приближиха. Светлината беше ослепителна и тя трябваше да вдигне ръка, за да покрие очите си с длан. Парчета — и не всички бяха пръст и камъни — се посипаха около тях, изхвърлени до изоставения холт от силата на фуриите, призовани и стоварени върху ворда. Звукът беше оглушителен, дори на мястото, където те се бяха скрили, и Амара с отчаяно усилие премести част от силите на Сирус, за да предпази ушите си от ужасния тътен. Тя никога не беше виждала и не можеше да си представи освобождаването на такава абсолютна, внушаваща благоговеен ужас сила — само един път — и тя изведнъж, повече от всичко на света, си пожела да се озове в много дълбока дупка и да стои там скрита, докато всичко приключи.
Не знаеше колко дълго е бушувала тази ужасна буря от сила и смърт. Но знаеше, че не може да е продължила толкова дълго, колкото чувстваше. Струваше й се, че стои там от часове, докато мълниите удряха от напълно ясното небе, търкаляйки се по долината като вълна на първично разрушение.
Когато настана тишина, Амара първоначално си помисли, че тъпанчетата й не са издържали на тътена. Трябваха й няколко мига, за да осъзнае, че мълниите са престанали и че земята е спряла да се тресе. Очите й, ослепели от светкавиците, не виждаха нищо друго освен магическите лампи по стените на Церес, които бяха светнали, когато нощта се спусна над земята.
В продължение на цяла минута не се чуваше нищо, след което за пореден път тръбите прозвучаха пронизително и звънко в града и портите на Церес широко се отвориха, точно както и още десетина дупки в стената, създадени от фурии — камъкът просто се оттече настрани като вода, оформяйки красиви гладки арки.
После от града излезе кавалерията — хиляди коне, движещи се в колони, отчетливо зачаткаха с копита по разораната от мълнии земя. Обединените отряди от всеки легион, който Първият лорд беше успял да събере, представени с цветовете на всички градове на юг от Защитната стена, излязоха на полето пред града. Повече от половината от тях, доколкото Амара виждаше, бяха облечени в зеленото на Плацида. Слуховете, които бяха чули за лорд Плацида, че е пратил цял легион, явно не бяха преувеличени.