Докато кавалерията заемаше позиции, зад тях от стените на града на въздушни крила се издигнаха рицари Аери — летяха във формации около групи граждани, които бяха излезли да се бият срещу вордската заплаха. Когато кавалерията препусна напред, въздушните войски полетяха пред тях, като удариха и разстроиха вече зашеметените войски на ворда. Амара видя, че още мълнии и огнени сфери разцъфват, осветявайки за миг черните им брони.
И тогава кавалерията стигна до тях. Амара само отдалече чуваше звука на тръбите и барабаните и не виждаше много в тъмнината, но не се съмняваше, че битката ще завърши с тежко поражение за ворда, уловен в откритите полета на долината около Церес, където войската му не може да намери убежище срещу яростта на алеранската конница и където няма къде да се скрие от рицарите Аери и фуриите на сражаващите се граждани.
След толкова дни, през които беше наблюдавала ужаса, който вордът сееше сред жителите на Церес, Амара почувства прилив на отмъстително удовлетворение. Дори ако призователите на фурии на ворда започнат битка сега — ако изобщо някой от тях оцелее в тази касапница, вече беше твърде късно, за да има някакъв ефект върху хода на битката. Изглежда, че Първият лорд е счупил гръбнака на настъпващата вражеска армия.
И тогава Амара видя как звездите на южния хоризонт започват да гаснат една по една. На съпруга й му отне малко повече време, за да го забележи, но тя усети как изведнъж се напряга, когато и той го видя. Тъмнината, каквато и да беше тя, продължаваше да поглъща звездите, напредвайки все по-бързо — и нисък тежък тътнещ звук изпълни въздуха.
„О, Велики фурии“ — помисли си Амара. — „Въздушна войска. Сигурно са хиляди. Десетки хиляди. Кървави врани, те затъмняват звездите.“
Съществата, които нападнаха града, тоест техните сухопътни войски, вордът охотно пожертва, хвърли ги директно в алеранския капан, за да принуди гражданите и призователите да се включат в битката, за да подтикне алеранците да разкрият местоположението на най-мощните си оръжия.
Контраударът се стовари с нечовешка свирепост.
Амара не виждаше много от мястото, където стоеше. Но огнените взривове, озаряващи нощното небе, всеки път осветяваха тъмни фигури. Много приличаха на човешки, въпреки че тя трудно можеше да повярва, че това е възможно. Разбира се, вордът нямаше как да има толкова много рицари Аери. И със сигурност не само воините на ворда използваха призоваване на огнени фурии в нощното небе.
Приглушените удари и пукота от използването на огнена магия отекваха из долината, а сигналите на роговете на кавалерията ставаха все по-тревожни, хаотични и отчаяни. Изведнъж те бяха заглушени от рева на множество въздушни потоци — и облаци прах се надигнаха, когато няколко рицари Аери преминаха точно над скривалището им в дълга извита крива, вероятно опитвайки се да минат във фланга на някакъв вражески отряд зад основната зона на битката.
И тогава от градските стени в небето се издигна малка група тежковъоръжени рицари Аери и мечът на самотен мъж в центъра на групата избухна с ярка златна светлина. Мечът пламтеше все по-ярко, докато групата рицари полетя към битката, а огнената диря се влачеше зад тях като опашка на комета.
В цялата долина на Церес нямаше нито едно око, което да не видя тази светлина да лети към центъра на битката, и никой от онези, които я видяха, не я прие за нещо различно от това, което в действителност беше — открито предизвикателство, демонстративно изявление за неподчинение. Амара си пое дълбоко дъх, разпознавайки в трептящия златен пламък цветовете на знамето на Върховен лорд Родес.
Старецът беше интригант, човек с опасни амбиции и само фактът, че градът му е в непосредствена близост до владенията на Акватайн, му пречеше да се превърне в по-сериозна заплаха за Империята от Калар. Всъщност Акватайн считаше за свой първи приоритет задачата да получи и запази солидно преимущество и контрол над хищния си съсед — но дори и така Родес беше широко известен като призовател с изключителни умения сред гражданите.
Амара се зачуди дали собственото му високомерие не го е заслепило дотолкова, че да не осъзнае как Гай го жертва като фигурка на лудус с надеждата да принуди ворда да извади на свой ред едно от основните си оръжия.