Отнякъде на юг, от земята или от небето Амара не можеше да прецени, се раздаде рязък звук — писък, в който се смесваха звукът на разкъсван метал и на агонизиращ лъв, звук, който нараняваше ухото и прерязваше опънатите нерви, който я изпълни с безумно желание с вик да скочи на крака в безсмислен, инстинктивен отговор.
Амара беше чувала този звук и преди и споменът я изпълваше с леден ужас.
Това беше бойният вик на вордската кралица.
Върховен лорд Родес и неговите лични бодигардове, всъщност също графове и лордове, се устремиха във въздуха на юг, златна топка светлина, която внезапно беше заобиколена от трептящи, бързо движещи се черни форми, като комари и мушици, събиращи се с хиляди нощем в гората около пламъка на свещ.
Кълбо от болезнена бяло-зелена светлина изведнъж се издигна от земята, за да ги посрещне.
Блесна светлина, искри избухнаха в небето толкова плътно, че за миг скриха всичко в южната част на небето, толкова ярко, че всяко откъртено камъче, всеки счупен клон и паднало листо в руините около тях хвърлиха ясно очертана черна сянка. Ехото от експлозията се понесе из долината толкова силно и гръмко, че Амара го усети в гърдите си като физически удар.
За секунда тя не можеше да вижда нищо.
Примигна няколко пъти със заслепените си очи и когато успя отново да прогледне, коремът й започна бавно да се обръща навътре.
Умиращата златна звезда падаше с бавно, избледняващо величие.
Амара гледаше, неспособна да помръдне или да отвърне поглед.
Върховният лорд беше победен.
Родес, Върховен лорд на Алера, заобиколен от граждани, обучени като негова охрана, изпълнен с решимост и влязъл в битката с цялата мощ на Империята около себе си, бе победен от вордската кралица в мига на тяхната среща.
Златната светлина угасна, преди тялото да достигне земята.
Кралицата на вордите отново изпищя и Амара също изкрещя, звукът се откъсна от гърдите й в изблик на неволен ужас.
Зелена светкавица внезапно изпълни южното небе, разпространявайки се като паяжина на много мили околовръст, с център в бяло-зелената сфера с кралицата на вордите, и най-сетне освети неистовата битка, водеща се на юг.
Небето беше изпълнено с крилати хуманоидни ворди, зелената светлина се отразяваше в лъскавите черни плочки на хитина им.
Бяха не хиляди.
Не десетки хиляди.
Бяха стотици хиляди.
Силите на Алера, които се изправяха срещу тях, изглеждаха толкова малобройни, толкова смешно малко, че самата идея за битка беше също толкова нелепа, колкото тази човек с лопата да се опитва да спре океанска вълна.
Светкавицата изгасна, потапяйки всичко в тъмнина.
Шумът от приближаващ се въздушен поток започна да нараства. Кавалерийските тръби подадоха сигнал за отстъпление и панически рогове в града им отговориха.
Амара наблюдаваше вцепенено как разправата започва, след което тръсна глава, фокусирайки ума си върху своята задача. Гай беше изпратил част от най-силните си войски на смърт с конкретна цел — да разкрие източника на сила на ворда и да й даде шанс да го намери.
Тя не можеше да си позволи забавяне. Скоро вордът щеше да е над главите им и щеше да е лудост да премахне воала за дълго, но от това разстояние не можеше да получи ясен поглед, дори с помощта на Сирус, така че трябваше поне да намали дебелината на завесата.
Тя докосна китката на Бърнард и той й кимна. Миг по-късно слабото размиване на сенки и форми, възникнало от дървесната му магия, изчезна. Тя също свали собствения си воал, след което вдигна ръце и призова Сирус да приближи зелената сфера.
Нощното небе се размаза, после очите й сякаш се втурнаха напред, когато фурията на вятъра огъна светлината, за да й позволи да вижда по-ясно. Зелената сфера стана кристално ясна и Амара се съсредоточи върху убиеца на Върховен лорд Родес. Дъхът й спря в гърлото и за миг сякаш сърцето й забрави да бие.
В центъра на сферата имаше покрита с плащ фигура с гладка тъмна кожа, черни дрехи се виеха около нея, зелено-бели очи святкаха от дълбините на тежката качулка на вордската кралица.
Тя беше единственият ворд там.
Около нея имаше множество тежковъоръжени рицари Аери — и всеки един от тях беше алеранец. Всички бяха с брони, които изглеждаха като някаква странна имитация на легионерските лорики, направени от черния хитин на ворда, и държаха оръжия от същия материал. Всички, без изключение, бяха млади. Не, поправи се Амара. Изглеждаха млади.