Ерен видя, че катастрофалният погром във въздуха над полетата по някакъв начин беше спрян и не му отне много време да разбере защо. Втора ярко светеща звезда, светлина от пламтящия меч на Върховен лорд, се беше издигнала в небето и около този ярък източник на светлина разбитата алеранска войска отново се събра.
Ярката алена звезда беше символът на Върховен лорд Акватайн. Той събра всички останали летци в единен отряд и те полетяха в плътна бойна формация, а огромната сила на обединените им въздушни потоци разпръскваше вордските рицари Аери във всички посоки — техника на защитен щит на легион, изнесена сега в небето.
Алени мълнии прорязваха нощта, поразявайки вордите от въздуха и забавяйки напредването на надигащия се прилив. Бягащата за живота си кавалерия започна да се появява изпод сянката на вордите и само смелостта и силата на малкото мъже, останали във въздуха и воюващи с ворда, ги предпазваше от масово унищожение.
Първият лорд вдигна лице към вечерното небе и затвори очи. Нито проговори, нито помръдна, но изражението му стана напрегнато.
Единични вордски рицари започнаха да достигат до градските стени, но бяха незабавно унищожавани от алеранските въздушни стражи. Легионите, защитаващи Церес, се върнаха на позициите си по стените, от които се бяха оттеглили по време на първата масирана атака с помощта на фурии. Рицарите на дърво и огън започнаха да поразяват със стрели и огън вордите.
Един вордски рицар полетя към кулата, където стояха Ерен и Първият лорд, и веднага беше пронизан от половин дузина стрели, изстреляни от рицарите на дърво от Гвардията на короната, които бяха заели позиции на съседните кули. Той веднага започна да пада и със зловещо хрус се удари в крепостните стени — едното му крило все още жужеше безполезно, когато се стовари във вътрешния двор петдесет фута по-долу.
Студеният вятър от север ставаше все по-студен и Ерен потръпна, плащът изведнъж спря да го топли. Той погледна през рамо на север и видя как звездите променят формата си и се превръщат от ярки, ясни точки светлина в мъгляви, размазани петна сребро в нощното небе.
Гай кимна и каза:
— Е, ще започваме ли?
Той обърна длани към небето и с рязък жест ги вдигна.
Ниско разположената мъгла, която се беше образувала над земята, по някаква причина недокосната от вятъра, изведнъж скочи към небето. Тя се закълби над стените на Церес и погълна кулите с внезапен прилив на топъл въздух. Ерен видя мъглата да плува покрай тях и да се издига в небето като някакво огромно одеяло.
Гай въздъхна и свали ръце, раменете му уморено се отпуснаха.
— Да видим дали това ще работи.
Ерен преглътна.
— Сър? Не знаете дали ще работи?
— На теория — да. Но няма как да сме сигурни, докато не проверим, нали?
— А-а — каза младият курсор. — А какво ще правим, ако не се получи?
Гай изви вежди и спокойно каза:
— Предполагам, че ще умрем, сър Ерен. Нали така?
Гръмотевичен тътен отекна през сивата пелена над главите им.
Ерен потръпна, но преди да успее да отговори, усети как първите леденостудени капки дъжд започват да падат. Отначало бяха единични, после започнаха да падат все по-плътно. Той пристъпи и застана до Гай, който гледаше към почти напълно скритото от дъжда бойно поле. Пламтящият меч на Върховен лорд Акватайн оставяше шлейф от пара зад себе си дори когато алеранските летци се снижиха и започнаха да захождат обратно към града.
— Знаехте, че Родес ще бъде убит, когато го изпратите там — каза Ерен тихо.
— Нима? — попита Гай.
— И когато всичко това приключи, Акватайн ще изглежда като човека, който е организирал отстъплението вместо разгрома.
— Няма да споря — промърмори Гай, — но лорд Акватайн е човекът, който е организирал отстъплението вместо разгрома.
Той поклати глава.
— Ще дам това на Атис, той винаги е разбирал, че силата на Върховния лорд, или в този случай — на Първия лорд, е в сърцата и умовете на онези, които го подкрепят.