— Мечът — каза Ерен, — той го използва заедно с огнена магия. Това им дава смелост.
— Мммм — съгласи се Гай, — Родес сам по себе си беше много силен, но никога не виждаше по-далеч от носа си. Точно както и лорд Калар, единствената разлика е, че Родес беше малко по-интелигентен и имаше по-опасни съседи.
— Много по-опасни — каза Ерен. — До такава степен, че животът на Родес беше цената на предаността на споменатия съсед.
Първият лорд се усмихна, замръзналото изражение на лицето му не изразяваше нищо.
— Гражданите са слепи за заплахата, която представлява ворда, и са уверени, че лесно ще бъде преодоляна. Тази арогантност беше толкова опасна за нас, колкото и ворда. След днешния ден това вече няма да е проблем.
Той вдигна поглед към тътнещите небеса, където дъждът продължаваше да вали все по-проливно и добави с иронична усмивка.
— По една или друга причина.
След това залитна и падна на едно коляно.
— Сър — извика Ерен и тръгна напред.
Първият лорд се закашля, звукът беше ужасен и глух, продължи да кашля отново и отново, всеки пристъп разтърсваше тялото му, без да го пуска от прегръдката си.
Ерен коленичи до стареца и го хвана, когато Гай загуби равновесие и залитна.
След известно време пристъпът на кашлица отмина. Първият лорд потръпна и уморено се облегна на младия курсор с отпусната глава. Ерен видя, че устните му са сини, а лицето — бледо и сиво.
— Сър? — тихо попита Ерен.
Гай поклати глава и отривисто каза.
— Помогни ми да стана. Те не трябва да виждат това.
За един удар на сърцето Ерен примигна към Първия лорд, след това плъзна една от ръцете на Гай през раменете си и се изправи, помагайки на по-възрастния мъж да стане.
Гай се облегна за секунда на бойниците, разперил ръце на студения мокър камък. След това си пое дълбоко въздух и се изправи. Лицето му беше безизразно, когато алеранските сили се върнаха в Церес.
Мечът на Акватайн пламтеше все по-силно и ярко, докато той и хората, които беше събрал около себе си, около двеста граждани и рицари Аери, минаха над градските стени и се спуснаха на улиците, насочвайки се към мястото, където легионите бяха планирали да се съберат преди отстъплението. Кавалерията беше недалеч зад тях, изтощените им коне препускаха бързо към града.
Самият Акватайн, вместо да продължи с хората си, полетя към кулата и като потуши майсторски въздушния поток, се приземи като човек, решил да прескочи последното стъпало на стълбището. Той кимна на Ерен, прехвърли меча в лявата си ръка и поздрави Гай, като притисна юмрук към гърдите си.
Въпреки че огънят на меча на Акватайн беше угаснал, металът все още светеше и съскаше при всяка капка дъжд. Бронята му, сложна и красиво изработена лорика, беше покрита с тънък слой лед на раменете и гривните, които предпазваха предмишниците.
— Действа — отвърна кратко Акватайн. — Крилата им не могат да се справят с леда.
— Естествено — спокойно отговори Първият лорд. — Ще се оттеглим към Увартон, като на всяка миля ще разрушаваме настилката на пътя.
Акватайн се намръщи и се обърна, за да погледне на юг.
— Най-голямото им предимство е тяхната мобилност, способността им да летят. Сега е моментът да преминем в офанзива, до последния легионер, и да ги изненадаме.
— Най-голямото им предимство е способността на вордската кралица да координира движенията им — възрази Гай. — Ако изкараме нашите хора навън в тъмното и бурята, ще настане пълна бъркотия. Вордът няма да има такъв недостатък. Ние се оттегляме. Все повече и повече подкрепления ще се присъединяват към нас всеки ден.
— Както и техните — каза Акватайн. — Трябва да ги ударим сега, с всички сили, и да се опитаме да намалим броя им.
— Ако е необходимо, ще ги сваля на земята отново, ваша светлост — погледът на Гай се втвърди. — Ние се оттегляме.
Акватайн се намръщи и дълго гледа Гай. После каза:
— Това е грешен ход.
— Ако бях млад — каза Гай, — и аз бих мислил така. Ако бъдете така любезен, моля уведомете за това другите Върховни лордове. Сър Ерен, моля предайте заповедта на Легиона на короната, както и на Първи и Трети имперски.
Ерен и Акватайн едновременно отдадоха чест на Първия лорд. После Акватайн просто пристъпи към бойниците и скочи от кулата. Миг по-късно те чуха рева на въздушния му поток. Ерен се обърна към вратата, но спря и погледна назад към Първия лорд.
— С вас всичко наред ли е, сър?