Първият лорд, чиято сива коса беше прилепнала към главата от дъжда, погледна надолу към долината на юг и бавно поклати глава.
— С никой от нас няма да е наред — след това погледна Ерен и рязко посочи с брадичка към вратата. — Тръгвай.
— Сър — каза Ерен и се обърна, за да слезе надолу по стълбите и да каже на командирите на легиони по кой път да се оттеглят.
Глава 21
Когато на следващата сутрин слънцето изгря, Исана вече беше будна. Тя изяде набързо простата закуска, която Арарис беше донесъл от столовата на легиона, след което сложи най-топлия си плащ и отново се качи на върха на Защитната стена. Ария се появи и тръгна редом с нея, когато тя мина покрай покоите на Върховната лейди.
Исана веднага усети напрежението и тревогата на Ария, достатъчно силни, за да се промъкнат през нейния самоконтрол. Тя намръщено погледна спътницата си.
— Ария?
— Новини от юг. Първият лорд се е сблъскал с ворда.
Исана размени погледи с Арарис.
— И?
— Вордите са превзели Церес. Легионите отстъпват към Алера Империя, опитвайки се да забавят ворда достатъчно, за да осигурят безопасност за бежанците, които се движат пред тях.
Исана си пое дълбоко дъх.
— Съпругът ти?
— Той е добре. Засега — Ария поклати глава. — Но потвърдиха, че вордът използва фурии, и то в значителен мащаб. Мартин Родес е бил убит в битката. Няколко десетки граждани и близо сто рицари Аери също са убити или в неизвестност.
Исана трепна при последната фраза. В неизвестност. При нормална война обикновено може да се очаква такива войници, изчезнали след битка, да са били убити, а телата им да не са били открити, или да са взети в плен от врага и да са отведени в някакъв затвор. При битка с ворда пленът означаваше нещо безкрайно по-отвратително от смъртта. Още по-лошо — можеше да означава, че вордът е спечелил няколко призователи на фурии, които Алера е загубила.
— Тогава по-добре да се захващаме за работа — каза Исана, като направи всичко възможно да изглежда спокойна и уверена.
Гариус Плацида ги посрещна на горната площадка на стълбите, когато те излязоха там в слабата светлина на зазоряването. Той уставно им отдаде чест.
— Ваше височество. Ако ми позволите, ще ви придружа. Нашите инженери току-що завършиха изграждането на стълба на северната фасада на Стената.
Исана повдигна вежди.
— Нима досега не сте имали изградени?
Гариус се изравни с Исана и поклати глава.
— Не, милейди. Ако оставим постоянни стълби, за врага би било твърде лесно да ги използва срещу нас — той хвърли притеснен поглед на север. — Те са достатъчно опасни и без да им помагаме.
— Гариус — попита Ария, — баща ти свърза ли се с теб?
Гариус се обърна да погледне майка си и мрачно кимна.
— Да, свърза се. Ето тук, милейди.
Той ги заведе до стълби, които се спускаха по северната страна на Защитната стена и към заснежената местност отвъд. После посочи леко възвишение на север.
— Хълмът ето там е мястото, където трябва да се проведе срещата. Ние ще наблюдаваме оттук и вие незабавно ще получите помощ, когато положението стане отчаяно.
— „Когато“? — попита Исана. — Не е ли „ако“?
Гариус поклати глава.
— Милейди… вие не сте била тук. Не разбирате. Може да разговаряте с тях час, или ден. Но в крайна сметка финалът ще е един и същ.
Той докосна с ръка дръжката на меча, за да илюстрира какво има предвид.
— Не смятате ли, че все пак е възможно да се постигне споразумение с ледените?
— Не, ваше височество — каза Гариус без злоба. — Реално погледнато, просто не мисля, че това изобщо може да се случи.
— Кога за последен път някой е опитвал?
Гариус въздъхна.
— Вие просто не…
— Разбирам? — тихо попита Исана. — Не. Не разбирам. Конфликтът между ледените и Алера не е нищо друго освен бедствие за нашата земя. Съмнявам се, че е нещо по-добро и за тях. И като се има предвид това, което ни очаква, нямаме друг избор, освен да осигурим някакво примирие, ако не и мир. Имаме нужда от това, за да оцелеем.
Той й отправи кратка, напрегната усмивка, и кимна.
— Искрено ви желая късмет, ваше височество.
Исана кимна.
— Благодаря ви, Гариус.
Тя се обърна към Арарис.
— Готов?
Арарис, отново облечен в броня и с два меча на кръста, кимна.
— По-добре да вървя отпред — тихо каза той и започна да се спуска по стълбите.