Исана и Ария го последваха.
Исана си помисли, че Защитната стена изглежда значително по-малка от въздуха, отколкото от земята. Външната повърхност на огромната стена, издълбана от годините, времето и войната, нарастваше с всяка крачка по стълбите, надвисваше над тях подобно на стръмен планински зъбер. Когато стигнаха до основата й, те откриха, че земята е покрита с няколко инча сняг. Арарис се обърна и тръгна по снега, проправяйки пътека за Исана и Ария.
Докато следваше Арарис, Исана погледна назад към Защитната стена и сърдито се намръщи. Как ще сключи мирен договор при такова недоверие? Гариус може да е добър войник и добър син, но умът му е изцяло блокиран от нетърпимостта. Не разбира ли младият идиот, че мирът е не просто желателен, а и критичен за оцеляването им? От тези мисли й се прииска да му удари един шамар.
Въпреки че хълмът не беше далеч, отне им четвърт час да стигнат до него през снега, само за да открият, че там никой не ги чака. Внимателно огледаха местността отвъд хълма и видяха няколко обрасли с вечнозелени дървета по-високи хълма, но делегация на ледените не се виждаше никъде.
Ария се намръщи, докато се оглеждаше, и Исана почувства прилива на нетърпение, пробил през сдържаността на Върховната лейди.
— Къде са?
— Ако Дорога е с тях, ще чакат слънцето да се издигне — отговори Исана.
— Защо?
— Маратите считат слънцето за висша сила. Те му се кланят и решават най-важните въпроси само под неговата светлина.
— Разбирам — отвърна Ария. — Предполагам, че варварите имат много странни обичаи.
Исана се пребори със собствения си прилив на раздразнение, опитвайки се да го овладее, преди Ария да го почувства.
— Дорога е много добре възпитан, в повечето значения на тази дума. Освен това на два пъти той се е излагал на опасност за Империята и лично спаси живота на брат ми и сина ми. Ще бъда благодарна, ако се въздържате от обиди по негов адрес.
Устните на Ария се свиха, но тя само кимна и се обърна, за да следи за появата на представителите на ледените. Студеният вятър продължаваше да духа от север и Исана се уви по-плътно в плаща си. Тя погледна назад към Защитната стена, очертаваща се черна и масивна в полумрака.
Тук-там се виждаха тъмните силуети на легионери на пост, очертанията на копията им се открояваха тънки и опасни на фона на сивото небе.
„Как ли изглежда това в очите на ледените?“ — зачуди се тя.
Исана беше виждала повече призователи на фурии в действие от болшинството алеранци, включително изграждане на крепостни стени, но дори на нея Защитната стена й изглеждаше почти нереална заради огромната си маса. Разказваха ли още ледените истории за голите хълмове, които внезапно са били разделени от дълга стена?
Казаха й, че инженерите, които са я правили, са издигали Стената на участъци с дължина от около половин миля — това изискваше толкова масови усилия на призователи, че на Исана й беше трудно да си представи колко занаятчии и граждани са били необходими за построяването й.
Ако Стената правеше такова впечатление на нея, как ли трябва да изглежда за някой от враговете? Като нещо от нощен кошмар, може би — крепостна стена, която се простира през целия континент.
Стена, която се противопоставя на всякакви опити да бъде разрушена, стена, която е винаги нащрек, винаги охранявана, винаги готова да хвърли алерански легионери напред, независимо колко предпазливо или тихомълком се приближават ледените.
Алеранците виждаха Защитната стена като масивно отбранително съоръжение. Как би могла да изглежда за ледените? Масивна затворническа стена? Първата от множество също такива прегради, които могат да се появят, всяка от които посяга на още по-голяма част от тяхната територия? Или може би те просто я виждат като препятствие, което трябва да бъде преодоляно, така както алеранците възприемат за предизвикателство високите планини или непроходимите гори?
Невъзможно беше да се каже, защото никой не ги е питал. Или поне никой от хората, които Исана познаваше.
Зад нея Арарис стоеше непоклатимо, обърнат на север, но очите му неспокойно прескачаха от една група вечнозелени растения към друга.
— Не ми харесва това — измърмори той.
— Отпусни се — тихо прошепна Исана, — не викай бедата.
Той кимна в отговор, но остави ръцете до оръжията си.
Нещо се раздвижи в едно от близките островчета дървета. Арарис пристъпи пред Исана, пръстите му се затвориха върху дръжките на мечовете. В отговор Ария се обърна на другата страна, за да следи зад гърба им — в случай че това се окаже отвличаща маневра от истинското нападение, и Исана съвсем ясно усети нейната предпазливост и напрегнатост.