Исана повдигна вежди.
— Какво имаш предвид?
— Алеранците обичат да правят всичко сложно — каза Дорога и поклати глава. — Трябва да видиш всички документи, които някой от писарите от Секстус продължава да ми изпраща за подпис… Не можех да ги прочета дори след като се научих да чета. Какъв е смисълът на писмата ви, ако не ги използвате, за да се разберете?
Исана объркано погледна марата.
Дорога направи нетърпелив жест с ръка.
— Кажи му какво искаш, Исана. Това не е толкова трудна задача.
Исана се обърна към Големи рамене.
— Искаме мир — каза тя на ледения. — Искаме нашите народи да спрат да се бият помежду си.
Дорога тихо изръмжа. От Големи рамене Исана почувства прилив на изненада, след това объркване, а накрая и възмущение. Тежките му вежди се свъсиха още повече. Дорога каза още нещо, изричайки бързо непознатите думи.
Големи рамене насочи копието си към Защитната стена, говорейки с ясен, изпълнен с гняв глас.
Дорога кимна и каза на Исана:
— Той иска да знае дали думите ти ще обвържат Огнения меч.
Исана погледна неразбиращо марата.
— Върховният лорд, който е на Защитната стена — поясни Дорога.
— Да — отговори Исана. — Аз говоря от името на Първия лорд. Върховен лорд Антилус е длъжен да приеме думите ми като думи на самия Секстус.
Дорога предаде думите й на Големи рамене, който се облегна на края на копието си, докато го слушаше и се мръщеше. Леденият мълчаливо се втренчи в Исана в продължение на минута.
Под въздействието на импулс Исана свали контрола над емоциите си, който обикновено поддържаше. Тя се обърна към Големи рамене. Думите й нямаше да са важни, някак си осъзна тя. Решаващо значение имаха намеренията, скрити зад тях.
— Знам, че е пролята много кръв. Но сега сме изправени пред лицето на заплаха, която може да се окаже смъртоносна и за двата ни народа. Искаме да сключим мир, така че повече от нашите хора да могат да се борят с този враг. Но това е и възможност за създаване на траен мир между нашите народи, така както това сега се случва с нас и маратите.
Големи рамене безмълвно я гледа още минута, докато Дорога предаваше думите й. Леденият погледна встрани към Дорога, когато той свърши. Няколко пъти си размениха думи, докато накрая Дорога кимна, изражението му беше спокойно.
Големи рамене изсумтя. След това последва нов изблик на емоции, прекалено бърз, концентриран и неясен, за да може тя да го разбере, след което ледените като един се обърнаха и се отдалечиха през снега.
Те влязоха в най-близката горичка и изчезнаха от поглед.
Исана бавно си пое дъх и осъзна, че ръцете й треперят не от студа.
— И така — каза Ария, — те отказаха.
— Не съм сигурна в това — отвърна Исана. — Дорога?
Дорога сви рамене.
— Големи рамене ти повярва. Но думата му не е думата на всички гадрим-ха. Той е най-младият в своята база, най-малко влиятелен. Сега той отива на преговори с останалите военни водачи.
— Не са си направили труда да изпратят сериозен представител? — попита Ария.
— Предположиха, че това е капан — вдигайки рамене, обясни Дорога — и действаха по съответния начин.
— И колко време да чакаме? — попита Исана. — Кога ще се върнат?
— Толкова, колкото трябва — спокойно каза Дорога. — Търпението е важно, когато си имате работа с гадрим-ха.
— Времето има решаващо значение — тихо отговори Исана.
Дорога изсумтя.
— Тогава може би Гай Секстус е трябвало да изпрати някого тук по-рано от днес — той им кимна, след това се върна при гарганта Уокър и бързо се изтегли по въжето горе. После вдигна тоягата си в знак на поздрав и каза: — Ще дам сигнал на вашите легионери, когато се върнат.
— Благодаря — каза Исана.
Маратът им кимна и промърмори нещо на Уокър. Гаргантът се обърна и закрачи спокойно през снега, следвайки стъпките на ледените.
Исана го проследи как си отива, след което издиша тежко и кимна.
— Хайде — каза тя на своите спътници.
Очите на Ария се задържаха на дърветата, зад които изчезнаха ледените.
— Къде отиваме?
— Обратно към Стената — отговори Исана. — Има въпроси, които се нуждаят от отговори.
Глава 22
Амара се приближи възможно най-близо до съпруга си и прошепна в ухото му:
— Трябва да поговорим.
Бърнард кимна. След това сложи ръка на земята и Амара почувства леко треперене под краката си, когато Бърнард призова земната си фурия Брут, за да създаде уединено място.