Трибунът по медицина на Свободния алерански се надигна от малката масичка, където пишеше нещо в книга. Той предпазливо се намръщи на Маркус.
— Първо копие.
— Сър — каза Маркус, поздравявайки мъжа. — Получихме съобщение от принцепса, но пратеникът му е сериозно ранен. Надявах се, че ще ни заемете Доротея.
— Бих го направил — каза другият мъж, — но тя е заета. Изглежда един от нашите легионери е бил доста тежко ранен от някакъв прекалено ревностен центурион.
Маркус погледна покрай трибуна, за да види нещастния Бартилус да лежи в безсъзнание в лечебната вана, долната част на лицето му беше посиняла, а цялата брадичка — отекла. Зад него на колене стоеше жена в обикновена сива домашна рокля, пръстите й докосваха слепоочията му. Беше слаба, с тъмна коса и изключително красива. Не носеше никакви скъпоценности или украшения, с изключение на тънка метална яка за послушание на шията си.
Докато Маркус гледаше, той видя как челюстта на ранения мъж се движи странно под кожата му. Секунди по-късно отокът започна да спада, а синините — да избледняват.
— Това е леко и обикновено нараняване, сър — каза Маркус, — а животът на пратеника може да зависи от най-опитния лечител в лагера. Нашият трибун по медицина работи на границата на възможностите си, но може да не е достатъчно.
Трибунът на Свободния алерански се подсмихна.
— Ще я изпратя, щом се освободи.
— С цялото ми уважение, сър — каза Маркус. — Антилус Красус умира сега.
Очите на жената моментално се отвориха и тя срещна погледа на Маркус. Погледът й го прониза. Тя свали ръце от главата на Бартилус, изправи се и приближи до трибуна по медицина.
— Възстанових връзките и премахнах отока, сър — каза тя с тих глас, свела очи. — Ще се радвам да помогна на трибун Антилус.
Трибунът погледна навъсено отначало към нея, после към Маркус, махна неопределено с ръка и каза:
— Не се задържайте по-дълго от необходимото.
— Да, сър — отговори Доротея и хвърли бърз поглед към Маркус. — Първо копие, готова съм.
Маркус й кимна и те забързаха през полето към лечителите на Първи алерански.
— Принцепсът ви е казал коя съм аз — констатира жената.
— Да, ваша светлост.
Тя уморено поклати глава.
— Не, не, не… Аз вече не съм тази жена.
— Заради тази яка — каза Маркус, — трябва да има начин да се свали.
— Не искам да я свалят — каза тя спокойно. — Честно казано, много повече ми харесва човека, който сега съм, отколкото онзи, който бях някога.
— Яката говори вместо вас — тихо каза Маркус.
Доротея, бившата Върховна лейди Антилус, извървя няколко крачки, преди да признае:
— Може би. Факт е обаче, че за Върховната лейди Антилус няма бъдеще, докато Доротея спасява животи, помага на хората и през последните три години е направила повече добро, отколкото през целия си предишен живот.
— Но вие сте в капан там — каза Маркус. — Задължена сте да се подчинявате на командите на другите. Забранено ви е да наранявате дори и за да се защитите.
— И това ми харесва, Първо копие — тя погледна напред към палатката на лечителя. — Колко сериозни са нараняванията на сина ми?
— Не съм лечител — отговори Маркус. — Но съм виждал Фос да се справя с много сериозни рани. Някои от тях бяха мои. Ако сега се мъчи…
Доротея кимна, изражението й остана спокойно.
— Времето ще покаже — тя погледна косо към Маркус. — Синът ми знае ли?
Маркус поклати отрицателно глава.
Тя кимна.
— Бих предпочела да си остане така. Най-добре е за всички.
— Разбира се.
— Благодаря ви — очите на Доротея затрептяха от страх и несигурност, стъпките й, когато приближиха до палатката, се ускориха.
— О — изстена тя. — О, мога да усетя… Той изпитва толкова много болка.
Маркус не я последва. Секунди след като Доротея влезе в палатката, Магнус отметна платнището, покриващо входа, и приближи до Маркус с намръщен поглед.
— Велики фурии, какво правиш? — изсъска той. — Знаеш ли коя е тя?
— Да — спокойно отвърна Маркус.
— И не помисли ли, че тя може да таи обида към короната заради факта, че нейният брат и всичките му владения са унищожени? Че може да е недоволна от сегашното си положение и да си отмъсти точно сега?
— Забранено й е да наранява — каза Маркус.
— Няма и нужда да наранява някой, за да убие принцепса, ако той е в беда. Всичко, което трябва да направи, е да не спаси пратеника. И като се има предвид положението й, кога друг път ще й се предостави такъв шанс да си отмъсти?