Выбрать главу

— Чувствам се толкова зле заради тях — призна тя.

— Защото имаш добро сърце. — Погали я по бузата. — Сега са свободни. Скоро ще открием още.

— Иска ми се да направя нещо хубаво за тях.

— Какво имаш предвид? — попита той и я дръпна да седне на дивана до него.

— Не знам. Брийз спомена, че са държани почти в изолация, виждали са само хората, които са ги купили.

— Да. За нас казват, че сме животни, но тези мъже са истински зверове. Някои от жените бяха намерени заключени в мазета. Държани в изолация, за да не бъдат открити. Някои от тях, никога не бяха излизали, дори нямаха дрехи на гърбовете си.

Ели потрепери от ужасната картина, която изникна в ума й.

— Те си мислеха, че се опитвам да ги науча какво да правят в кухнята, така че когато се върнат при техните собственици, да имат нови умения.

Фюри се намръщи.

— Чух, че са доста зле. Джъстис ги държи изолирани от всички мъже. Иска да станат емоционално по-силни, преди да ни представи пред тях.

— Но вие защитавате вашите жени. Виждала съм го.

— Така е, но те никога не са го изпитвали, Ели. Били са малтретирани и наранявани от мъжете. Това е всичко, което познават.

— А къде са били настанени, след като са ги освободили, при условие че е трябвало да стоят далеч от мъжете? Направо тук ли ги докараха?

— Не. Джъстис се свърза с една църква. Тя разполага с няколко уединени помещения, край които не живеят мъже. Там жените бяха приети с отворени обятия и им бе дадено време да се възстановят от преживяното. Първата група бе изпратена тук, след като терапевтите решиха, че са достатъчно силни психически. За тях това ще е тест, за да се види как ще се справят. Надяваме се, че ще превъзмогнат миналото и ще погледнат към бъдещето.

— А ако не успеят?

— Джъстис обмисля създаването на самостоятелна женска организация сред нас, за да ги защитава.

— Горките жени. — Ели се притисна силно към Фюри и погледна към екрана на телевизора. Скоро щеше да започне бейзболен мач, а той обичаше да гледа тази игра. — Искам да направя нещо, за да им помогна.

— Ще ти хрумне някаква идея.

— Да. Надявам се.

Новината бе излъчена, преди да започне мачът. Ели се изправи и се вгледа шокирано в репортера, който съобщаваше горещата новина около Новите видове. Показаха снимка, на която Фюри носи Ели към паркирана кола. Той изглеждаше бесен, а тя сякаш изпитваше силни болки.

— Кучи син — изръмжа Фюри. Премести се и посегна към телефона.

— Тихо — нареди му Ели, — искам да чуя какво казват.

— Как, по дяволите, са успели да направят тази снимка?

— Не знам.

Заслушаха се в историята. След като свърши, Фюри изключи телевизора и се изправи на крака. Взе телефона и се отправи към кухнята. Ели чуваше вбесения му тон от другата стая. Тя бе останала в дневната, прекалено шокирана.

Обществото вече знаеше за нея и Фюри. Репортерът бе започнал с това, че те са първата двойка — създание от Новите видове и човек — свързана интимно. Бяха намекнали, че Ели — тук цитираха двете й имена — е била ранена по някакъв начин. Репортерът твърдеше, че именно Фюри е виновен за това.

Затвори очи и опита да спре сълзите на ярост, които напираха в очите й. Болеше я заради Фюри. Защо хората смятаха, че непременно ще я нарани, щом е от Новите видове? Знаеха дори с какво ДНК е примесена кръвта му. Очевидно някой от Хоумленд им даваше информация.

Ели се изправи, краката й трепереха. Намери Фюри в кухнята, той обикаляше и говореше по телефона. Погледите им се срещнаха. Младият мъж спря, беше пребледнял и бесен. Тя се спусна към него. Ръката му обгърна кръста й, а брадичката му се опря на главата й. Ели се притисна към него.

След като приключи, Фюри затвори телефона и го остави на плота. Обгърна тялото й с ръце и започна да разтрива гърба й.

— Джъстис се е заел с тази работа. Трябва да се свика пресконференция заради медиите, Ели. Те намекват, че си ранена. Нужна ни е подкрепата на народа.

Тя кимна до гърдите му.

— Знам.

— Отнякъде изтича информация. Известно им бе, че в кръвта ми има ДНК на куче. Това не беше разпространено публично. Цитираха първите ни имена.

— Мислиш ли, че е доктор Норбит? Не бих искала да е тя — трепна Ели.

— Не знам, но ще разберем. Не желая да го казвам, но или е тя, или някой от хората, работещи в охраната на Хоумленд. Те също имат достъп до досиетата ни. Информираха ме, че Том е посетил лекарката в дома й. Придружавала го е охрана, значи са били наясно, че нещо е станало.