Фюри се размърда в креслото и огледа офиса на Джъстис.
— Дали е казала, че знае за други изпратени от Мерикъл?
Раменете на Джъстис се отпуснаха.
— Сигурни сме, че те ще се опитат да проникнат отново. Добре е поне, че атаката им не беше обширна, както се бояха лекарите. Доставките на храна и вода не бяха замърсени. Просто трябва да бъдем много внимателни с човешките същества — погледна извинително Ели. — Не се обиждай. Бих ти поверил живота си. С непознатите трябва да бъдем много внимателни. Отсега нататък ще правим пълна проверка на досиетата на всички хора, на които се разрешава да минават през портата.
— Трябва да разчитаме повече на себе си — заключи Фюри. — Има много човешки същества, които работят тук. Ако Мерикъл иска да направи мръсно, ще се опита да подкупи точно тези, които са минали през проверката на сигурността, за да ни навредят.
— Ще оставя ти да отговаряш за това. — Джъстис изглеждаше уморен. — Животът винаги ще бъде битка за нас, приятелю. Винаги ще имаме врагове и ще трябва да се справяме с тях. Надявам се Мерикъл да бъде напълно унищожена от съдебни дела и лоша реклама. Дано след време не съществува вече. Тогава всички ние ще трябва да се справяме с останалите, които мислят, че сме мерзост за човечеството.
Фюри въздъхна.
— Не забравяй, че арестуваните служители на Мерикъл са осъдени на много години затвор. Уверен съм, че техните семейства и приятели изпитват гняв към нас. Има все още такива, които са навън, избегнали ареста. Трябва да се притесняваме от тях. Нашите хора могат да ги идентифицират и този инцидент ме накара да осъзная опасността, която представляват за тях. Тази медицинска сестра би могла да отиде при нашите жени, които знаят как изглежда, и да ги изкара от строя. Имаме късмет, че не нападна и тях.
— Това е още една опасност, с която трябва да се борим — Джъстис прокара пръсти през косата си.
Ели погледна часовника си.
— Хей, съжалявам, че трябва да ви оставя, но е време да се захващам за работа. Жените ме очакват. Организирали сме рожден ден и не мога да закъснявам.
Фюри бавно се ухили.
— Рожден ден?
Ели се изправи, приведе се над него и взе лицето му в ръце.
— Да. Имаме подаръци, торта, украса и всичко останало. Ще бъде много забавно. — Фюри я целуна. Ели се усмихна, отстъпи назад и махна с ръка към двамата мъже. — Приятно ми беше да те видя, Джъстис. Фюри, ще се видим по-късно у дома.
— Да — изръмжа той. — Ти и аз имаме планове, след като вече съм напълно излекуван.
Топлина плъзна по бузите на Ели, когато Джъстис се засмя. Има ли някой, който да не знае, че тази сутрин разрешиха секса на Фюри? Вероятно, не. Тя излезе от сградата и се качи в количката за голф. Беше й липсвал. Мушна ключа в контакта и се отправи към женското общежитие.
Вътре всички тръпнеха от вълнение. Бяха подготвили рождения ден на една от жените, докато тя бе на урок в училището на Новите видове. Ели организира тържеството. Жените се бяха уверили, че всички ще бъдат в общежитието, за да изненадат рожденичката, когато влезе в библиотеката.
Бедната, слисана жена подскочи от учудване, изглеждаше много объркана, но когато осъзна, какво са направили за нея, се усмихна. Тя беше най-щастливият човек, когото някога бе виждала Ели, и това осмисли всяка секунда от неприятностите при планирането на партито изненада.
В шест часа Ели отключи входната врата на къщата, в която живееха двамата с Фюри. Беше се прибрала преди него и хукна към кухнята. По-рано тази сутрин, беше скрила сандвичи в долната част на хладилника, след което с Фюри отидоха на среща по сигурността. Извади ги, грабна няколко соди, пакет чипс от шкафа в килера и забърза към спалнята.
Десет минути по-късно входната врата се затръшна. Ели скочи от леглото и се втурна към гардероба. Скрита вътре, се засмя и зачака. Фюри винаги я търсеше на секундата, щом влезеше вкъщи. Тя знаеше, че ще я надуши доста бързо, затова щеше да бъде забавно, че се е опитала да се скрие. Чу го да идва.
Когато вратата на гардероба рязко се отвори, Ели се постара да не се разсмее. Фюри се намръщи, докато погледът му бавно обходи голото й тяло. Тя се ухили.
— Много време ти бе необходимо да ме намериш.
— Защо се криеш?
Ели пристъпи към него.
— Мислих си, че все пак няма да е лошо да се потрудиш малко за това.