— Толкова съжалявам, Фюри. — Ръката й се движеше леко нагоре-надолу, разтривайки рамото му. — Това, което са правили, е било толкова лошо.
— Знам. Не може да ме успокои мисълта, че са създавали лекарства, за да помагат на болните хора, след като ме преследва живот, изпълнен с болезнени спомени. Сега съществуват групи от хора, които ме искат мъртъв, само защото някой ме е захвърлил в ада още като дете и ме е принудил да търпя този кошмар. Ние страдахме за доброто на хората и за да може Мерикъл да прави пари. — Прочисти гърлото си. — Уморен съм да гледам живота отстрани, да бъда различен — грубо продължи той. — Наясно съм, че нещо ме прави уникален. Всичко, което знам, е, че някой ще погледне към мен, ще види зъбите и лицето ми, ще забележи разликите в тялото ми и аз ще започна да обръщам внимание на всяка дума, която каже. С времето имах възможността да разбера какво са сторили с нас и защо. Чувствах се толкова самотен, виждах само човешки същества, докато… — стисна силно устни.
— Не те обвинявам, че мразиш всички от Мерикъл. Не те ли успокоява поне малко мисълта, че все пак са успели да създадат нещо, с което да помогнат на болните хора?
— Не — изсъска той, — може би, не знам. Мразя това, което ни причиниха.
— Аз също. Но, моля те, продължи нататък историята си. Недей да спираш.
Тъмните му очи се присвиха и се впиха в нея. Прочисти пак гърлото си.
— Докато един ден не докараха жена в килията ми. Тя беше от Новите видове. Тогава за първи път в живота си видях някой, който да изглежда подобно на мен. Искаха да разберат можем ли да се размножаваме. — Погледът му се заби в стената до нея и остана там. — Понякога ни принуждаваха да бъдем заедно, но никога не се получаваше. Не можехме да създадем деца. — Стисна челюсти и погледна към нея. — Радвам се за това. Не искахме да успеят да създадат нов живот — в ада, в който живеехме.
Ели прехапа устни, а ръката й замръзна.
— Чух нещо подобно от жените — призна тя, — не е честно това, което са ти причинили. Било е грешно и изключително лошо да постъпват така, Фюри. Наричам такива хора глупаци без грам интелигентност и състрадание.
Фюри се вгледа дълбоко в очите й.
— Страхуваш ли се от мен, Ели?
Тя се поколеба.
— Плашиш ме, когато си ядосан. Ако трябва да бъда честна, бих се страхувала независимо дали в кръвта ти има животинска ДНК, или не. Ти си огромен.
Напрежението в тялото му се отпусна леко.
— Не исках да те нараня в леглото, когато те одрасках със зъбите си и те разкървавих.
Младата жена не очакваше, че ще каже това. Издиша въздуха, който сдържаше. Сърцето й препускаше и тя се насили да се успокои. Фюри мълчаливо я наблюдаваше.
— Вярвам ти.
— Не смятам, че бих те наранил, ако не беше това, което ми сториха. Нямаше да имам остри зъби.
Ели не знаеше какво да каже. Преглътна буцата, заседнала в гърлото й. Призна, че привличането, което винаги е чувствала към Фюри, още от първия път, когато го видя, бе силно. Много пъти през нощите бе мислила, какво бе сторил с нея в леглото. Умът й се изпълваше с еротични мисли, докато сънуваше. Всичко бе фантастично до момента, в който той се бе отдръпнал и Джъстис бе нахлул в стаята.
— Благодаря на Господ, че не направих с теб нещата, които исках да направя.
Внезапно тялото й се изпълни с топлина.
— Какво…? — Трябваше да преглътне, гласът й се губеше. — Какво искаше да направиш? — шепнешком попита тя.
В очите му блеснаха емоции, които тя не можеше точно да определи.
— Тогава наистина щях да те изплаша. Сексуално, в някои неща не сме напълно съвместими.
Ели зяпна. Отвори уста, за да го попита какво иска да каже. Но внезапно той се отблъсна от стената и й обърна гръб. Отдалечи се на няколко метра.
— Твоята стая е първата врата отдясно, надолу по коридора. Чувствай се като у дома си. Ще се обадя в офиса да ти осигурят временна карта за достъп, но дотогава е по-добре да останеш вътре. Ще видя дали багажът ти вече е пристигнал. Ако си гладна, има огромно количество храна в кухнята — излезе през входната врата и я тресна след себе си.