Выбрать главу

Глава 11

Фюри огледа масата.

— Това за мен ли е?

Ели се усмихна.

— Да. Кълна се, че съм добра готвачка. Става за ядене.

Тъмният му поглед я фиксира.

— Много мило. Каква е причината?

— Няма такава. Просто исках да направя нещо хубаво за теб. Обичам да готвя. Вчера доставиха хранителните продукти. Снощи приготвих вечеря, но ти не се появи цялата вечер. Но сега пристигаш навреме.

Той я изгледа внимателно.

— Искала си да направиш нещо хубаво за мен?

— Да.

— Защо?

— Исках да бъде нещо специално. Ти ме приюти в дома си и…

Фюри се раздвижи толкова бързо, че Ели нямаше време да реагира, преди той да я сграбчи. Вдигна я със силните си ръце и я понесе към коридора, без да й остави време да разбере накъде я носи.

— Фюри! — обхвана я тревога и тя се вкопчи в него.

Той влезе в спалнята си и внимателно я пусна на леглото. Ели се вторачи в него, докато мъжът сграбчи ризата си отпред и със замах я разтвори широко. Разлетяха се копчета. Тя шокирано прокара поглед по голите му гърди. Светлокафявата му мускулеста плът проблесна в сумрака на избледняващата слънчева светлина, проникваща през тънките пердета на прозорците.

— Какво правиш? — Гласът й трепереше.

Той посегна към колана, едновременно изувайки ботушите си.

— Този път няма да ти причиня болка. Ще видиш, че ще се получи.

Фюри разтвори панталоните си отпред и издърпа колана, като скъса няколко гайки. Звукът от удар по килима отклони вниманието й от стегнатия му корем и секси черните боксерки, подаващи се от отворения панталон, плътно прилепнал по бедрата му. Вдигна поглед към очите му, после видя как панталоните му започват да се свличат и сърцето й лудо заби. Фюри изхлузи дрехата и застана пред нея само по боксерки. Погледът й се спусна по тялото му, за да се наслади на гледката, но мъжът се хвърли отгоре й.

Ели ахна, когато той се надвеси над нея, ръцете му дръпнаха ризата й и разкъсаха плата. Въздухът облъхна голата й кожа. Замряла от изненада, тя се взираше в очите му. Мъжът изръмжа тихо, тъмният му поглед бе прикован в голия й корем и сутиена.

— Фюри?

Той смъкна остатъците от дрехата й, захвърли ги настрани и сграбчи полата й. Не си направи труда да я смъква надолу по тялото й. Вместо това, с мускулестите си ръце хвана колана и разкъса материята. Раздра я напълно и разкри цялата й голота пред себе си. Ели не можеше да мръдне, дори не дишаше. Пое си въздух, едва когато пръстите му се плъзнаха отпред по бикините й. С долната част на корема си усети топлината на дланта му. После с един замах той отстрани бельото и хвърли през рамо парчетата коприна.

— Фюри! — Опита да се изтърколи далеч от него. Почти я бе съблякъл гола. Само сутиенът й бе все още на нея.

— Какво? — Дръпна я за краката и я обърна да легне по гръб.

Той падна на колене до ръба на леглото, намести се между бедрата й и я придърпа към себе си.

— Няма да те нараня този път. Ще внимавам повече за зъбите си.

— Престани — рече задъхано Ели. Сърцето й блъскаше, но тя не се страхуваше, просто бе изненадана и объркана. Дишаше, сякаш току-що бе пробягала огромно разстояние.

Тъмният му поглед се преплете с нейния.

— Наслади ли се тогава на тази част? — С грубите си длани чувствено погали вътрешната страна на бедрата й, раздалечи ги и облиза устни. — Доставих ти удоволствие с устата си.

Тя преглътна с мъка. Погледът му се насочи към ръцете, държащи здраво краката й. Ели си спомни и потрепери. Да, тогава първата част й бе харесала, след което бе изпаднала в шок от това, което й бе направил. Изкушението да го помоли да го повтори бе голямо, но се опита да бъде разумна.

— Пусни ме. Не можем да го направим отново.

Погледът му рязко се прикова в нея.

— Защо не? Желая вкуса ти и звуците, които издаваш, когато езикът ми дразни малката пъпка и тя набъбва от удоволствие.

Младата жена се втренчи в очите му. Да, Ели, рече си тя, защо не? Долната част на корема й изтръпна. Не искаше да мисли как тялото й отговаря на това, което той искаше да прави с нея, но се досещаше, че няма да му се наложи да я уговаря с уста, за да я направи мокра. Щеше просто да седи и да наблюдава действията му. Отвори уста.

— Хм… — Мислите й се разпиляха.

— Няма да те нараня. Обещавам ти. Ще те накарам да крещиш, но не от болка.