— Искам да я пазиш, все едно е една от нас — настоя Фюри.
Джъстис кимна.
— Тя е твоя и това означава, че е една от нас.
Ръката, стиснала здраво Ели през кръста, се отпусна. Фюри я хвана с две ръце за раменете. Завъртя я с лице към себе си, докато погледите им се срещнаха.
— Аз ще те върна, ако те се опитат да те принудят да напуснеш Хоумленд. Никой няма да успее да те отдели от мен.
Ожесточеният му тон стресна Ели, но тя кимна.
— Ще се върна съвсем скоро. Аз… — Искаше да му каже, че го обича, но не посмя. Силните й чувства към него не я изненадаха. — Ще ми липсваш — изрече най-накрая.
Фюри обхвана лицето й с длани и се наведе надолу, докато носовете им почти се докоснаха.
— Ти също ще ми липсваш. — Страстният му поглед се откъсна от нейния, за да погледне многозначително над главата й. — Върни я в най-скоро време и я защитавай на всяка цена.
Джъстис отвърна:
— С цената на собствения ми живот, ако се наложи. Хайде, Ели. Искаш ли да обуеш нещо?
Ели хвърли поглед на страховитите огромни мъже, които я обкръжиха, борейки се с чувството за клаустрофобия от твърде многото тела, притиснати едно до друго. Те не я докосваха, но тя знаеше, че ако вдигне ръка, ще закачи някого от служителите на НСО. Джъстис действаше така, сякаш животът й бе в голяма опасност. Това предизвика в нея лек ужас, докато не влезе в конферентната зала. Шокът да види помещението, натъпкано до пълния му капацитет, надхвърли страха й. Стисна зъби да не би ченето й да падне от изненада, съзирайки вътре най-малко шестдесет човека. Това би трябвало да е нов рекорд по посещаемост на среща.
Директор Борис стоеше зад една маса най-отзад.
— Госпожо Брауер.
Ели го стрелна с поглед и гневът й нарасна. До него стоеше Дарън Антонио. Присъстваха и други познати лица, но повечето не ги бе виждала. Вниманието на всички бе съсредоточено единствено върху нея. Имаше чувството, че е буболечка под микроскоп. С едно движение на ръката Джъстис даде сигнал на хората си от НСО да застанат встрани, а самият той остана редом до нея и се обърна към директор Борис:
— Ели Брауер е тук и вие можете да се убедите, че тя е добре — раздразнението на Джъстис прозвуча в гласа му.
Дарън Антонио изучаваше Ели, прокашля се:
— До нас достигна информация, че не можете да напускате дома на господин Фюри. Ние сме загрижени за вас.
Ели скръсти ръце пред гърдите си и заби брадичка надолу, беше й неприятно, че всички гледат в нея.
— Добре съм. Господин Фюри бе достатъчно добър да ми позволи да се нанеса в неговия дом. — Замълча, гледайки открито директор Борис в очите, без да крие своята неприязън към него. — Бях почти отвлечена от няколко члена на враждебно настроена група протестиращи пред портата, когато напуснах Хоумленд. Господин Фюри е загрижен за моята безопасност. Тук съм много по-добре, отколкото извън тези стени.
Руса жена, с прибрана в стегнат кок коса, се изправи. Беше облечена в черен делови костюм.
— Аз съм доктор Триша Норбит.
Жената изглеждаше твърде млада, за да е лекар, но Ели не сподели мнението си на глас.
— Много ми е приятно да се запознаем. — Не беше сигурна какво друго да каже.
— Беше ни съобщено, че вие и господин Фюри сте станали много близки. Бих искала да ви прегледам, за да се уверя, че сте в добро здраве и да обсъдим някои аспекти. — Жената обходи залата с очи, после погледна Ели многозначително. — Лично, разбира се.
— Няма за какво да говорим и не се нуждая от медицински преглед. — Ели въздъхна шумно, не желаеше да прекара деня си тук. — Слушайте, нека да преминем направо на проблема. Чух репортажите по новините. Знам, че вярвате, че господин Фюри ме е наранил и други подобни глупости. Но това не е истина. — Хвърли още един злобен поглед на директор Борис, след това се обърна пак към лекарката. — Аз съм му гост и спя в стаята за гости. Почти не го виждам и нищо неприлично не сме правили. Дори не разбирам защо съм тук, но господин Норт каза, че трябва да се появя, така че всеки може да види, че съм добре. Денят ми беше чудесен до момента, в който се наложи да дойда тук, за да ме зяпат всички, въобразявайки си най-лошото.
— Имате ли физическа връзка с господин Фюри? — попита непознат.
Ели го изгледа.
— Много е грубо от ваша страна да задавате този въпрос направо в лицето ми, но отговорът е „не“. Нали ви казах вече? Господин Фюри е съвършен джентълмен. Аз спя в отделна стая.