Възрастният мъж изви вежди към Ели.
— Вярно ли е това?
— Не — тя се задави. — Да, Фюри ме заведе в банята, тъй като бях цялата в кръв. Той влезе в една кабинка, свали си бельото и ми го подаде да го облека, докато аз се миех — цялата бях опръскана с кръв. Иначе трябваше или да ходя гола, или да навлека мокрите, изцапани дрехи отново. Етажите бяха изолирани и нямах достъп до друго облекло. Обясних всичко това ясно на директор Борис, но той отправи ужасни обвинения, че съм била сексуално насилвана. Изкара ме някаква си долнопробна уличница, която би го направила с мъж в банята, след най-травмиращото преживяване в живота си. Директор Борис ми нареди да напиша доклад и да обвиня господин Фюри в отвратителни неща. А нищо подобно не се беше случило. Отказах да съчинявам такива противни лъжи, а той в действителност беше ядосан, че екипът за охрана на НСО ми спаси живота.
Мъжът изучаваше Ели с леденостудените си очи. Най-накрая кимна и се обърна към директор Борис.
— Джери, мразя да правя така, но ще те сменя веднага. Изглежда има конфликт, а този проект е твърде важен, за да допусна недоразумения, от каквото и да било естество. — Възрастният мъж се обърна към Джъстис: — Извинявам се. Изглежда са ми подали грешна информация. Новият директор съм аз. — Той замълча. — Разбира се, само ако е приемливо за вас.
Джъстис кимна утвърдително.
— Чудесно, Том. След десет минути имам конферентен телефонен разговор с президента. Трябва да тръгвам — и направи знак с глава на своите хора. Протегна ръка към Ели. — Тръгваме ли, госпожо Брауер?
Ели хвърли последен поглед към директор Борис. Бивш директор, напомни си тя и хвана Джъстис за ръка. Когато излязоха от сградата, ги заобиколи екип от охрана на НСО.
— Напомни ми никога да не те вбесявам, госпожо Брауер. — Джъстис тихо се засмя, когато тръгнаха по улицата.
Тя погледна нагоре към него.
— Не бях ядосана. Е, може би малко, но най-вече бях уплашена.
Той спря и се взря с любопитство в лицето й.
— От какво? Ние не бихме позволили нищо да ти се случи. Няма да допуснем да те изхвърлят отново извън портата.
Ели не отвърна нито дума. Не беше сигурна дали може да му се довери. За един дълъг момент той остана загледан в нея.
— Мислила си, че ще те отдалечим от Фюри. Това ли бе причината за страха ти?
По дяволите, сепна се тя. Толкова ли съм прозрачна? Отмести поглед от него и огледа паркинга. Имаше автомобили дори и по улицата, на забранените за паркиране места. Ели кимна. Откакто го бе видяла за първи път, Фюри бе станал много важна част от живота й. Би направила всичко за него. Бе си мечтала за мъжа, продължавайки да работи под прикритие в Мерикъл, въпреки ужаса да бъде убита, и дори поиска да я назначат при Новите видове, за да поправи злото, което му бе сторила. Беше напуснала семейството и приятелите си след съдбоносната си среща с Фюри. Сега целият й свят бе съсредоточен в него и хората му. Те бяха заедно, една двойка, и тя не искаше да го загуби. Това щеше да я разкъса отвътре.
— Нека да те отведа обратно при него — заяви тихо Джъстис.
Ели срещна погледа му.
— Благодаря.
Бяха направили едва няколко крачки, когато зад тях се разнесе предупредително ръмжене. Джъстис се завъртя, грабна Ели и я отстрани от пътя на заплахата. Тя се втренчи в широкия му гръб, когато я заслони с тялото си. Огледа се. Забеляза Слейд, офицер от НСО, който бе препречил с ръце пътя на лекарката, представила се по-рано в залата. Лицето й бе пребледняло и изразяваше уплаха от неговото ръмжене. Слейд изглеждаше напрегнат, но ръмженето, излизащо от гърдите му, се смекчи. Джъстис отпусна хватката си.
— Какво искате, доктор Норбит?
Слейд погледна назад към Джъстис.
— Познаваш ли я? Тя се втурна след нас.
Джъстис кимна.
— Всичко е наред, Слейд. Пусни я да мине. Тя не е заплаха.
Слейд отпусна ръце и Триша Норбит го заобиколи. Вниманието й се съсредоточи върху Ели.
— Исках да поговоря лично с вас, госпожо Брауер.
Джъстис пъхна палци в предните джобове на дънките си.
— Какво искате да й кажете, докторе?
Лекарката все още изглеждаше уплашена.
— Исках да й дам визитката си. — Тя извади от джоба на полата си картичка и я подаде с треперещи пръсти.
Ели се поколеба дали да я вземе.