— Дойдох да предложа на госпожа Брауер нейната работа обратно. Тя много липсва на вашите жени и те уволниха тази, която заемаше нейното място. Заявиха, че желаят госпожа Брауер да се върне в общежитието. Предадоха ми по Джъстис, че имат право сами да избират своята отговорничка. Дойдох тук, за да й кажа, че мястото е свободно и достъпно за нея, ако прояви интерес.
— Тя не го иска — заяви твърдо Фюри с ядовито ръмжене.
По дяволите, помисли си Ели. Фюри изобщо не се сдържа. Погледът й моментално стрелна Том Куиш. Той я погледна, после отново съсредоточи вниманието си на Фюри.
— Тя може да остане да живее в дома ви, ако се притеснявате за нейната безопасност. И да ходи на работа в общежитието. Работното й време няма да е точно определено, но съм сигурен, че всеки може да работи по график, който намира за подходящ.
Най-накрая Фюри погледна към Ели.
— Какво мислиш?
Тя беше изумена, че я пита за мнението й, след като първоначално бе реагирал с отказ на предложението. Кимна. Знаеше, че Том Куиш ги наблюдава с интерес. Фюри също кимна. Погледът му се върна към директора.
— Тя ще се върне на работа при условие, че живее с мен.
Том изведнъж се развесели.
— Браво, госпожо Брауер. Можете ли да започнете утре в девет?
— Да — изрече тя, преди Фюри да отвори уста да отговори отново вместо нея.
Директорът изглеждаше доволен.
— Страхотно. Ще се обадя да уредя всичко. Някой от сигурността ще намине по-късно с новата ви карта.
— Благодаря ви — извика Ели, докато наблюдаваше как новият директор се отдалечава по тротоара и се скрива от погледа й, преди да се обърне към Фюри. Хвърли му раздразнен поглед. — Дявол да го вземе. Трябваше да запазиш спокойствие. Той разбра, че сме двойка. Ти се държа така, сякаш си ми гадже.
Фюри гледаше мрачно, устата му бе стисната в напрегната линия.
— Аз съм.
— Е, никой не трябваше да знае за това. Спомняш ли си? И благодаря ти, че най-накрая ми позволи сама да взема решение. — Тя нахълта в къщата.
— Защо се сърдиш? — Фюри я последва и затвори вратата.
Ели се завъртя и сложи ръце на хълбоците си.
— Трябваше да крием връзката си, забрави ли? Искаш ли лекарите да ни досаждат, да ни правят изследвания и да ни казват как да правим секс? Аз, не. Какво ще стане, ако искат да ни запишат на видео? И без дори да ме питаш, направо му каза, че не искам работата. Много ми липсва общежитието, но аз искам да живея тук, с теб.
Фюри знаеше, че бе объркал всичко. Веднага се бе разтревожил, когато неговите мъже му докладваха, че Том Куиш — новият директор — се намира пред вратата на къщата му. Нямаше друга причина човекът да е в тази част на Хоумленд, освен Ели. Фюри бе пристигнал много бързо, знаейки, че всички от човешкия вид предпочитаха Ели да не живее с него. Бе изслушал опасенията им, но не бе обърнал внимание на нито едно от тях. На Ели й харесваше да работи с жените от Новите видове и той знаеше колко много значеха те за нея, така че когато чу предложението на Том, тя да се върне отново на работа, той веднага отказа, без да се замисли. Това би трябвало да е примамка, за да я накарат да си тръгне от него, но само един поглед към лицето й, му каза, че е объркал всичко, отговаряйки вместо нея. Човешките жени можеха да бъдат упорити също като Новите видове. Те настояваха за правото сами да взимат решения и макар да оценяваха всяка защита, определено бяха достатъчно силни да се грижат сами за себе си при необходимост. Беше отстъпил, когато получи уверение, че Ели може да остане да живее при него и работата не е подкуп да напусне къщата му. Беше се успокоил, когато новият директор си тръгна, но гневът на Ели остана. Все още изучаваше характера й, но знаеше, че му е ядосана. Беше се престарал, но просто искаше да я защити и да я задържи до себе си. Чувстваше се уморен да крие връзката им. Гордееше се, че е с Ели, макар някои от неговите хора да не го разбираха. Доста от тях все още изпитваха известна непримиримост по отношение на човеците. Това си беше техен проблем, с който трябваше да се справят, и докато това не засягаше Ели, можеха да го проточват толкова дълго, колкото преценяха.
Знаеше, че трябва да разсее с нещо гнева й. Тя беше умна, със страхотно чувство за хумор и не можеше дълго да се сърди. Това беше всичко, което научи за нея. Сексът също вършеше работа, за да я омилостиви и да я накара да му прости. Усмивка изви устните му.
— Знаеш ли колко ме привличаш, когато си ядосана? Видео, а? Мога да купя камера и касета и да започваме със секса.