— Да ме насилва? — отвори уста Ели. Бе толкова шокирана, че й отне няколко секунди, преди да реагира. — Ние правихме секс!
Триша прехапа устни.
— Ударили сте силно главата си в ръба на плота, на който сте била завързана. Имате няколко шева на челото — замълча, — ако желаете да говорите с някого, мога да извикам психолог-консултат. Ще дойде тук до час. Раната на главата ви ще се оправи. Имате леко сътресение, но физически сте добре. Емоционалното ви състояние… — Триша посегна и взе ръката на Ели. — Тук съм заради вас. Мисля, че трябва да споделите с мен. Никой няма да узнае. Джъстис Норт чака в съседната стая, за да разговаря с вас, когато сте готова. Той обеща, че ще накажат Фюри сурово за това, което ви е причинил. Но ако искате да извикате външна полиция, ще го стори. Всичко зависи от вас.
Ели дръпна рязко ръката си от нейната.
— Джъстис! — изкрещя името му тя.
След секунда вратата на спалнята се отвори. Джъстис изглеждаше ужасно. Ризата му бе разкъсана, устата разцепена, а над окото му се виждаше синина. Влезе в стаята и замръзна.
— Пусни го, веднага! — гласът на Ели трепереше от гняв и ужас. — Той не ме е наранил. Ти го направи. Освободи Фюри веднага, по дяволите! — започна да крещи, но не я интересуваше. — Какво, по дяволите, ви става на всички? Фюри не ме е насилил!
Шок се изписа по лицето на Джъстис. Отвори уста, но не успя да каже нищо.
Ели сграбчи одеялото, което я покриваше, и го отметна настрани, като благодари мислено на Господ, че не е гола. Не беше съвсем сигурна в това, докато не свали крака от леглото. Някой я бе облякъл в голяма розова пижама. Стъпи на пода. Главата й пулсираше толкова силно, че почти съжали, че трябваше да стане от леглото.
— Не се опитвай да ставаш — настоя лекарката и сграбчи Ели. — Замаяна си. Трябва да лежиш.
Ели я отблъсна и се обърна ядосана към Джъстис. Успя да направи крачка към него, преди коленете и да се подкосят. Триша я хвана, но и двете щяха да се свлекат на пода, ако Джъстис не бе скочил и обвил ръце около тях. Огромната му сила бе явна, когато се извъртя и нежно ги насочи да паднат върху леглото. Ели се просна на мекия матрак, а лекарката до нея. Младата жена се вгледа в Джъстис, докато се опитваше да спре сълзите.
— Той не ме е наранил. Как можа да си го помислиш?
Мъжът се поколеба.
— Ти бе завързана и крещеше. Той е причината да си ранена.
Сълзи започнаха да се стичат по бузите й.
— Правихме секс, всичко бе чудесно до момента, в който ти го нападна и го откъсна от мен, кучи син такъв. Забавлявахме се, смеехме се, а после… — Гласът й секна, очите й го гледаха напрегнато. — Ти ме нарани, а не той. Ти! Всичко щеше да е наред, ако не бе нахлул и не бе атакувал Фюри. Аз нямаше да си ударя главата в плота.
Джъстис отстъпи назад и пребледня.
— Когато доближихме вратата, те чух да крещиш. А когато влязохме вътре, ти беше завързана.
Младата жена погледна към лекарката.
— Техните жени не вдигат ли шум по време на секс?
Триша сви рамене.
— Не знам. Вярно е, че някои хора крещят, когато правят секс.
— Той те бе завързал — тихо й напомни Джъстис. — Това е насилие.
— Не е. Да не си глух? Просто си играехме и се забавлявахме. Не забеляза ли, че бе увил кърпа около китките ми, за да ги предпази? Смяташ ли, че би го интересувало, дали лентата се врязва в кожата ми, или не, ако се опитваше да ме нарани? — Още сълзи, започнаха да се стичат по лицето й. — Къде е той? Причини ли му болка? Пусни го! Искам Фюри веднага!
Джъстис се обърна.
— Ще го доведа — излезе от стаята и тресна вратата след себе си.
Ели наведе глава и покри лицето си с ръце. Не можеше да спре да плаче. Младата лекарка се опита да я успокои, като прокара ръка по гърба й.
— Фюри ранен ли е? — попита Ели.
— Не зная — призна Триша. — Превързах един от служителите, който дойде с теб. Фюри бе успял да го рани, преди да го хванат.
Обезпокоена от тази новина, Ели опита да седне и да избърше сълзите си. Погледна към Триша.
— Но не си превързвала Фюри? Това значи, че е добре, нали?
Лекарката се поколеба.
— Не знам. Съжалявам. Ако беше нещо сериозно, би трябвало да го доведат тук или поне да се обадят за линейка, за да се погрижат за него.
— Боже! — ахна Ели. — Защо, по дяволите, стана така? Ние просто се смеехме и правихме любов. А после се случи това. — Поклати глава, но съжали моментално, от движението й се зави свят. — Защо не искат да ни оставят на мира?