— Вземи хапче, ако изпитваш болка — инструктира я Триша.
Слейд се поколеба на вратата.
— Искаш ли аз да я нося, Фюри? Тези електрошокови пистолети са доста болезнени.
— Аз ще се погрижа за нея — изръмжа младият мъж.
Слейд отвори вратата и отстъпи встрани. Фюри изнесе Ели от къщата и се запъти към автомобила, който ги чакаше на улицата. Слейд им отвори задната врата. Фюри намести Ели в ръцете си и седна с нея в колата. Движението предизвика вълна на болка в главата й. Простена тихо. Фюри изръмжа. Тя го погали нежно.
— Добре съм. Просто имам главоболие.
Той я притисна силно, явно бе разстроен. Ели бе шокирана, толкова лошо се бе развила вечерта им. Преглътна сълзите си от страх да не би Фюри да ги забележи и да се разстрои още.
Ели се усмихна на жените, събрали се около нея, в кухнята на общежитието. Осем от тях бяха нови, пристигнали тази сутрин. Тя бе шокирана, когато ги докараха пред вратата с куфарите им. Брийз бе застанала до нея, за да ги приветства.
— Те са толкова дребни — ахна Ели.
— Да — мрачно отбеляза Брийз — Така е.
Ели погледна към нея.
— Мислех, че всички сте високи?
Брийз се поколеба.
— Ние сме експериментални прототипове, Ели. Бяхме променени, за да сме по-силни и да можем да издържим на лекарствата, които тестваха. Медикаментите целяха да направят човека по-устойчив. Джъстис ни докара първи тук, защото сме по-здрави. По-издръжливи. А тези — вниманието на Брийз се насочи към новодошлите, които влизаха в общежитието, — тези наистина не са имали такъв късмет.
— Какво значи това?
Брийз й хвърли предупредителен поглед:
— По-късно.
След като Ели разпредели стаите, те се събраха в кухнята за първия урок. Тя изпитваше странно чувство да има около себе си жени, дребни колкото нея, че дори и по-малки, след като бе привикнала с огромния размер на жените от Новите видове. Новодошлите бяха високи около метър и петдесет, с дребни тела, наподобяващи повече крехкото човешкото телосложение. Само чертите на лицата им ги издаваха, че са от Новите видове. Бяха плахи и срамежливи, за разлика от по-едрите си посестрими. Ели им се усмихна, за да ги предразположи да се отпуснат.
— Знам, че сега информацията ви се струва много, но повярвайте ми, в края на седмицата ще можете да готвите и да се справяте с всичко в кухнята.
Руса жена със сиви очи вдигна ръка. Ели се обърна към нея, като продължи да се усмихва.
— Да?
— Ти една от нас ли си? — прехапа устни блондинката.
Ели поклати глава.
— Аз не съм от Новите видове — погледна към Брийз. Откакто жените бяха прекрачили прага на общежитието, тя стоеше близо до тях, все едно им бе сянка.
— Тя е човек, при това добродушен — увери ги тихо Брийз. — Ели е нашият домашен любимец — намигна й, — прилича на пудел. Това са онези сладки малки кученца с пухкави къдрички.
Русокосата жена изглеждаше шокирана, когато се обърна с широко отворени очи към Ели.
— Не се ли дразниш, че те наричат така?
— Знам, че го правят с най-добри чувства. Как се казваш?
Жената се поколеба.
— Наричат ме Халфпринт.
Ели погледна към Брийз, която сви рамене. Имаше много въпроси, но реши да ги зададе по-късно.
— Е, има ли нещо друго, което искате да ме питате?
Халфпринт се обърна към Брийз.
— Може ли?
Брийз въздъхна.
— Вече не е нужно да искате разрешение. Свободни сте. Тук няма от какво да се страхувате, Халфпринт. Може да питате за всичко, което пожелаете.
Русокосата изпъна рамене. Уплашена, се обърна към Ели.
— Обучавате ни, за да бъдем по-добри в това, за което са ни създали, когато се върнем?
— Не — сопна се Брийз. — Всичко свърши. Сега сте свободни. Разбираш ли? Тук сте, за да се научите как да вършите повечето домашни задължения, подобно на човеците — как да готвите и да използвате кухненските уреди — внезапно Брийз стана от стола. — Имам нужда от свеж въздух — и излезе от кухнята.
Погледът на Ели я проследи объркано. Нямаше представа какво става. Сивите очи на Халфпринт се напълниха със сълзи. Ели се приближи към нея.
— Всичко е наред. Това е ново за вас. Добре ли си?
— Ядосах я. — Младата жена изтри сълзите си.