Ели погледна към вратата, не можеше да го отрече.
— Какво искаше да кажеш с това да се върнем, за да бъдем това, за което са ни създали?
Халфпринт я изгледа ужасена. Обърна се и се хвърли в прегръдките на жената до нея, притисна я силно. Ели осъзна, че изведнъж по лицата на всички се бе изписал страх. Досега нито една жена от Новите видове не се бе страхувала от нея. Отстъпи назад, надявайки се да облекчи страха им.
— Защо не отидете да разопаковате багажа си? За днес е достатъчно, през останалото време може да се запознаете с всички. Във всяка стая зад вратата има график кога се сервира храната. Ако имате още въпроси, ще съм тук до пет часа следобед. Другите жени ще ви помогнат, ако не съм наоколо.
Ели ги изчака да си тръгнат и отиде да потърси Брийз. Видя я през прозореца на всекидневната и излезе от сградата. Брийз седеше на пейка под едно дърво, точно срещу входа на общежитието. Седна до нея.
— За какво беше всичко това?
Брийз разрови с крак пръстта пред пейката.
— Вбесявам се от това, което са им сторили. Докторите нарочно са ги създали безсилни. Тези жени се страхуват да зададат дори един въпрос, а чу ли коментара на Халфпринт? Независимо колко пъти им се казва, че тази гадост е свършила, те все още са ужасени, че може да не е истина и да бъдат върнати обратно.
— Не разбирам.
Брийз повдигна глава. Очите й бяха пълни със сълзи.
— Тяхната ДНК е комбинирана с гени на домашни животни, за да бъдат дребни и нежни. Не са създадени за тестване на лекарства. Те не ги събираха с другите видове за медицински изследвания. Сътворени са, за да бъдат малтретирани и използвани.
Ели скръсти ръце.
— За какво?
Брийз изтри една сълза, стекла се по бузата й, и сведе глава.
— За подаръци. Докторите са ги създали, за да бъдат секс робини на негодниците, спонсориращи лабораториите. Продавали са ги на всеки задник, който има пари и е достатъчно извратен да чука животно, приличащо на човек. Направили са ги дребни, за да бъдат безпомощни и да не могат да се защитават.
— О, боже — кръвта се оттегли от лицето на Ели. — Моля те, кажи ми, че се шегуваш.
Брийз поклати глава.
— Засега са открити малко на брой, но Джъстис продължава да търси с помощта на правителството. За някои бе прекалено късно да бъдат спасени, докато се проследяваха паричните трансфери. Мъжете, които бяха арестувани, признаха, че са ги малтретирали до смърт. А новодошлите са тези, които са успели да оцелеят от най-лошото.
— Мисля, че ще ми стане зле.
— На мен също — погледна я Брийз. — Мръсниците продавали тези подаръци не само на мъже, желаещи да чукат животни, но и на убийци, които признали, че са ги пребивали до смърт или са ги обричали на гладуване.
Ели се зарадва, че е пропуснала закуската, иначе щеше да повърне.
— Ами това, което казаха вътре… Те си мислят, че ги обучавам, за да бъдат по-добри… — покри устата си с ръка.
— Подаръци — изръмжа Брийз.
— Тези кучи синове!
— Не трябваше да си изпускам нервите, но се ядосах — кимна Брийз. — Почувствах се зле, Ели. Наистина. Всички ние имахме ужасен живот, но техният е бил кошмарен. В лабораторията няколко мъже от охраната се опитваха да ме малтретират сексуално. Аз се отбранявах, дори успях да убия един от тях. По-голямата част от персонала ни защитаваше, затова такива инциденти не се случваха често. Казваха, че сме твърде скъпи, за да ни осакатяват. Караха ни да правим секс само с мъже от нашия вид, а ние, помежду си, внимавахме да не се нараняваме. Споделяхме общо чувство на достойнство, уважение и доброжелателство. А онези жени там вътре, не са имали това щастие, когато мъжете са ги докосвали.
Ели се изправи, краката й трепереха.
— Предполагам, че по някакъв начин трябва да достигна до тях и да ги науча да ми вярват.
Брийз стана и й се усмихна тъжно.
— Ти си дребна като тях, може би това ще помогне. Халфпринт помисли, че си една от Видовете.
Двете се върнаха в общежитието. Ели бе тъжна. Всеки път щом си помислеше, че бе видяла всички ужаси, които Новите видове бяха преживели, се появяваше нов.
Ели се усмихна на Фюри. Тази сутрин бяха спорили — той не искаше тя да отива на работа. А сега се опитваше по всякакъв начин да оправи отношенията си с нея. Сексът бе изключен, тъй като той се страхуваше, че може да я нарани. Усмивката на младата жена угасна. Искаше й се той да осъзнае, че не беше толкова деликатна, за колкото я мислеше.