Облегнах се на една каменна балюстрада и се опитах да обмисля предложението. Политическите ми възгледи се доближаваха до тези на госпожа Баданова, но не съм от породата на политиците. И въпреки това знаех, че ще приема. Предполагам, че в крайна сметка хората са това, което ме увлича, а не идеологиите.
Полъх от цигарен дим ме накара да разтворя ноздри и да се обърна. Джей Делерман тъкмо облягаше гръб на балюстрадата. Беше облякла черно манто, за да се защити от хапливия пролетен вятър.
— Пушите ли такива? — Протегна ръка с кутия „Червен лъв“ между пръстите.
— Вече се отказах да ги отказвам — отговорих. Приближих се до нея, а тя отвори капака на кутията с палец и ми я подаде. Извършихме тази дребна церемония мълчаливо.
— Да не би да прекъснах борбата ви с ангела на вашата съвест? — попита тя. — Или с някой съвсем различен ангел?
Отново извърнах поглед към светлините на Мурманск.
— Мислех си колко много работа трябва да се свърши в този град, за да се постигне едно що-годе поносимо ниво на корупцията като в Бостън, Глазгоу или Ница.
Тя дръпна дълбоко от цигарата си и изпусна дима на колелца, които се понесоха над затрупаната със сняг полянка.
— Харесва ми този град — каза. — Пограничен град. Подсеща ме за Клондайк през хиляда осемстотин и деветдесетте години. Оживен, кипи от живот. Кока-Кола е чудесно попадение като прозвище на този регион.
— От колко време сте тук?
— Шест месеца. Може би малко повече. Дойдох от Петербург с назначение в тукашното американско консулство.
— Работили сте в стария женски манастир?
— В Петербург бях помощничка на Джоун Фаулър. Когато я преместиха тук, тя ме помоли да дойда с нея.
— Значи сте я познавали доста добре?
— Разбира се.
— Срещали ли сте се с Наталия, моята съпруга?
— Не. Никога.
— Що за жена беше Джоун Фаулър?
— Справяше се с работата си добре. Харесваше мъжете, но допускам, че не е невъзможно да си е падала и по жени. Това има ли някакво значение?
— В известен смисъл. Но засега не мога да определя точно в какъв — отвърнах аз. — Какво ви накара да потърсите промяна и да напуснете службата си?
— Двамата с консула никога не сме се срещали на четири очи.
— С Майлс Бриджър?
— Познавате ли го? — попита тя.
— Виждали сме се няколко пъти. Какво се случи?
— Той си пада по младите момичета.
— Така е с повечето мъже.
Тя се усмихна и хвърли цигарата си във водата.
— Бях срещала губернатора Баданов няколко пъти на търговско-рекламни приеми. Вече ми беше намеквал, че има подходяща работа за мен в Градския съвет. Така че, когато Бриджър започна да става прекалено досаден, приех предложението.
— А сега Баданова ви предложи да останете.
— Харесва ми това, което прави госпожа Баданова, Константин. Харесва ми начинът, по който го прави. Ако не спечели изборите, градът ще бъде погълнат в черна дупка.
— Руснаците са свикнали да се борят с живота по своему — казах аз. — Да оцеляват. Дори следващият губернатор да е Валентин Фортунин, мисля, че след пет години пак ще има Мурманск.
— А децата?
Обърнах се към нея.
— Децата ли?
— Не са ли те вашата голяма болка? Уличните деца, които щъкат като мишки из града. Какво ще направи Валентин Фортунин за тях?
— Абсолютно нищо. Въпреки голямото биене в гърдите, никой досега не е направил нищо. В края на миналия век госпожа Елцина обяви, че ще оглави президентска комисия за благоденствието на децата.
— И какво стана?
— След като старият авторитарист спечели изборите, повече никога не се спомена за това.
— Те са на централно място в програмата на госпожа Баданова, Константин. Подобряването на условията в детските наказателни лагери също. Именно заради това не можете да стоите настрана. Ваш морален дълг е да се съгласите. Вие имате своето място в преследването на тази цел. Госпожа Баданова има сериозни намерения в тази посока, Константин.
— Има сериозни намерения, но може ли да ги осъществи?
— Чуйте ме. Познавате госпожа Баданова. Знаете, че на нея можете да имате доверие. Валентин Фортунин има силно влияние сред ракетирите. Изборна комисия може да се състави за пет минути. На нея й е необходим човек в тази комисия, който не може да бъде купен. Без него тя е обречена.
Отделих още две секунди за размисъл. В Русия по-важното е да имаш на своя страна силата, а не правосъдието. Търговията с деца не напускаше съзнанието ми.
— Ще отида и ще съобщя на госпожа Баданова, че вече разполага с член на изборната комисия — казах аз. — Ще си призная, че вие ме навихте.