Взех една наслуки. Беше на английски и озаглавена „Уолтър“. Под заглавието пишеше „Неизвестен автор“.
— В рамките на жанра си — каза Джей, влизайки в стаята — тази книга е изключително популярна.
— Роман ли е? — Бях особено горд с английската си филология и да си призная, се почувствах малко жегнат, че тази книга ми е непозната.
— Автобиография — отговори тя.
— Кой е този Уолтър? Уолтър Питър? Рали? Уолтър де ла Маре?
— Никой не знае. Книгата е най-завладяващото произведение на порнографията от времето на крал Едуард. Съвсем откровен разказ за англичаните такива, каквито са в работата и забавленията си. — Посочи секциите с книги. — Аз съм колекционерка на стойностна порнография. Няма да повярваш какви бисери се намират все още в Русия дори след пуританския двадесети век. Но е вярно и това, че в подобни обстоятелства порнографията нерядко процъфтява. Виж какво намерих на битпазара „Тишкин“ в Москва последния път, когато ходих там.
Измъкна голямоформатна книга с тънки тъмносиви корици и без никакво заглавие.
— Отпечатана е с безлична подвързия през хиляда деветстотин тридесет и втора година — обясни тя и прелисти страниците с връхчетата на пръстите си.
Мярнаха ми се рисунки в стила на Обри Биърдсли — мъже с жени, мъже с мъже или пък жени с жени във всякакви достъпни за човешкото въображение еротични пози. И в един момент ми направиха впечатление лицата на мъжете. Естествено, нямаше как да не позная Сталин, мазния Ворошилов, зловещото отровно джудже Ежов, посърналата физиономия на Калинин, чиято съпруга заминаваше за Гулаг.
Изсумтях неприязнено.
— Не ти ли е забавно това?
— Нищо от онова, което е направила тази банда масови убийци, не ми е забавно.
— Извинявай. Неволно дръпнах неподходяща струна. — Съвсем небрежно, започвайки от долу на горе, тя се зае да разкопчава копчетата на роклята си. — И все пак качествено произведение на руската порнография от двадесети век като това си заслужава вниманието на колекционера. — Извърна се, в резултат на което платът около краката й се разтвори. Влезе в спалнята. — Трябва да взема един душ.
Останах на мястото си, загледан в бавно открехващата се врата. Зърнах разголена плът в някакво огледало.
— Няма да е лошо — казах достатъчно силно, за да ме чува зад полуотворената врата — да си поговорим за изборите.
— Добре — извика тя. — Хайде, ела тук.
Чух как пръските от душа барабанят по стъкло. Гласът й се извиси над свистенето и клокоченето на водата:
— Ела по-насам да си поговорим.
Влязох в спалнята, а там погледът ми бе привлечен от малката, облицована с плочки баня. Видях очертанията на силуета й зад стъклото — типичният образ в хиляди реклами на сапуни, шампоани и гелове против състаряване на кожата. Тя се обърна, приближи се до стъклото и произнесе без глас: „Ела при мен.“
Отдръпнах се крачка назад.
— Не. Не ми прави предложения, Джей — провикнах се над шума на водата. — Не ми прави предложения, на които не мога да откажа. Вече се чувствам грешен колкото дузина изкушени светци.
Обърнах се, отидох в другата стая и седнах, измъквайки от библиотеката „Автобиографията на Уолтър“. Той, според мен Уолтър, беше в едно гробище някъде на английското крайбрежие. Две снажни рибарски съпруги поставяха цветя на два пресни гроба. Той се възхищаваше от телата им, докато подреждаха цветята. Нашият приятел Уолтър си падаше по силните ръце и едрите бюстове. Неколкосекунден разговор разкриваше, че те са сестри, погребали наскоро съпрузите си, които загинали в морето по време на свирепа лятна буря. Уолтър без колебание им предложи по два шилинга, защото те бяха бедни жени, изпаднали в дълбока мизерия и готови да вземат каквото и да е след смъртта на мъжете им. Жените се посъветваха помежду си и се върнаха — едната с червено от срам лице, а другата пребледняла от гняв — и приеха предложената цена.
Чувах движенията на Джей из спалнята. Изпитвах срам, който не мога да обясня. Станах и й казах с висок глас:
— Слушай, Джей. Капнал съм. Ще ти се обадя утре.
Тя се показа почти веднага, загръщайки със син халат голите си рамене, и се спря да завърже колана с думите:
— Не е късно.
— Така е, но скоро ще стане. — Имах чувството, че подскачам от крак на крак.
— Няма спор — съгласи се тя. — Знаеш ли, Константин, установявам, че колкото по-шантаво се държиш, толкова повече ми харесваш.
— Още нищо не си видяла.