— Разбира се — отвърна тя и му се усмихна широко, но не особено окуражително. — Но нека не се притесняваме за това все още. Мисля, че ще успеем да извадим достатъчно добър отпечатък от долната страница.
— Каква беше тази история? — попитах, когато излязохме от кабинета му. — Изобщо не знаех, че има изчезнала скица.
— Това стана ясно, докато ти беше на езерото — отговори тя без пояснения.
— И все пак ще успеете да извадите отпечатък?
— Вече го направихме — каза тя рязко. — Става въпрос за гробище, чиято източна част е защрихована.
— Известно ли е какво може да означава това?
— Не.
— И не е известно евентуалното местонахождение на гробището?
— Още не. Хайде да изпием по едно кафе.
— Чакай малко. Наистина ли смяташ, че Майлс Бриджър е откъснал страницата?
— Допускам, че може да е бил Паско, след като Пински е описал скицата в списъка си.
Имах силното чувство, че тя разполага с информация, която крие от мен.
— Но не смяташ, че го е направил Паско?
Тя се спря и се извърна с лице към мен.
— Не знам, Константин. Допускам като контраверсия, че за Майлс Бриджър не е било никак трудно да откъсне страницата. Но ми е ясно, че ще ни трябва много повече от това, с което разполагаме, за да предявим обвинение срещу висш чиновник от американската консулска служба.
Взех си кафето и зелената папка, която ми даде Пински, и се заключих в кабинета. Претърсих вътрешната стая, която фактически служеше за жилище на Дронски, намерих бутилка с бистра течност и си сипах глътка-две в кафето. Зелената папка имаше етикет, на който пишеше: „Заключение от аутопсията на д-р Наталия Вадим“. Знаех, че се налага да го прочета.
Не си губих времето да разчитам термините на латински. Беше умряла от отравяне с въглероден окис вследствие на задушаване в правоъгълен поцинкован димоотвод. Солидни охлузвания в областта на шията и впити в кожата конопени влакна подсказваха, че е била връзвана с въже вероятно към една от железните халки на стената в котелното. Имала е солидни охлузвания по гърдите и вътрешната страна на бедрата. Но по тялото й не са намерени следи от семенна течност.
Изпих кафето на екс и си налях водка в същата чаша. След това я избутах настрани. Имаше неща, които не исках да се замъгляват в съзнанието ми. Неща като дебелото конопено въже. Държах да ги помня, когато в крайна сметка се изправя очи в очи с него.
А дали това не се бе случвало вече? Майлс Бриджър почти със сигурност бе откъснал последната скица от бележника на Джоун. Но не можехме да установим никакъв смисъл в това обстоятелство, докато не разберем какво точно е имало на нея. Гробището и надгробните плочи сами по себе си не означаваха нищо. Сержантът от групата на Пински, който бе записал броя на скиците в бележника, си ги спомняше съвсем смътно. И така, защо Бриджър я е откъснал? Ако наистина я е откъснал. Не можеше да не си задам и въпроса: ако Майлс Бриджър беше извършителят, откъде е знаел за котелното в болницата? Но, момент. Вече стигнахме до заключението, че за отвличането е бил нужен съучастник. Така че, възможно ли беше Бриджър да е действал с някого, с човек, който познава мазетата на клиниката? Някой, който на практика държи ключовете. От което пък следва, че разкритието за тунела се оказва нищо повече от една хитро измислена фалшива следа. И кой може да е този някой? Потанин, кой друг?
Не казах на Аби къде отивам. Имах чувството, че не бива да й казвам. Взех една камка от паркинга пред Манастира и с нея изминах неголямото разстояние до „Лермонтов“.
Потанин не се зарадва, че ме вижда. Може би просто беше зает или трябваше да ходи на визитации при пациентите си. А може би просто нямаше търпение да се добере до последния етаж и изтърбушения матрак на Маклова. Обаче не му стана приятно, когато ме видя.
Не биваше да забравям, че не разполагах с никакви доказателства срещу този човек. Имах само голи предположения.
— Кажи ми, Потанин. Познаваш ли американския консул Майлс Бриджър?
Стоеше до прозореца и част от лицето му изглеждаше пребледняла под влизащата през него светлина. Това пък ме подсети, че от този прозорец се вижда право в кабинета на Наталия в отсрещното крило на сградата.
— Знам го по физиономия — отговори Потанин. — Виждал съм го на няколко благотворителни мероприятия. Но никога не съм се запознавал с него.
Кимнах.
— Никога ли не си имал пряк контакт с него? С Майлс Бриджър…
Сякаш ударих голяма беззвучна камбана, чиито мощни вибрации изпълниха стаята.
— Контакт ли? — учуди се Потанин.
— Казваш, че не си се запознавал с него.