— Не съм.
— А аз питам дали си имал някакъв контакт с него… От каквото и да е естество. Това ми е въпросът. Съвсем естествен като логика според мен.
— Не знам за какво говориш.
И аз не знаех. Но не бях настроен да се отказвам толкова рано.
— Може да познаваш жена му Айзъбел, англичанката.
— Изобщо не познавам жена му.
— И с нея ли не си имал контакт?
— Не, инспекторе… Дори не знаех, че има жена.
Вдигнах ръка.
— Чуй ме, Потанин, сигурен съм, че ме лъжеш за нещо. Не знам точно какво е, но съм сигурен, че ме лъжеш. Срещал ли си се с Джоун Фаулър?
Сивото му лице изглеждаше стъписано.
— Джоун Фаулър, срещал ли си се с нея?
— Веднъж Само веднъж. — Ръцете му трепереха. Пресегна се към чашите за водка на рафта и те издрънчаха в дългите му, неподчиняващи се пръсти. — Преди около шест седмици. Мога да направя справка за точната дата, ако искаш. Беше на поредната благотворителна вечер, организирана от консулството. Често ме канят на такива мероприятия.
— Разговаря ли с нея? Насаме имам предвид.
— Няколко секунди може би. Дори не си спомням.
— Не ти ли се видя привлекателна, Потанин? Лъскава може би така, както могат да го правят американките? По-лъскава от твоята приятелка Маклова.
Той пое дълбоко въздух и отново погледна към рафта с водката.
— Видя ми се приятна. — Бузите му рязко почервеняха. — Но не се почувствах завладян от убийствена страст, ако това имаш предвид. — Замълча за момент, след което продължи с по-тих глас:
— Извинявай. Избухнах. Нервите на всички ни са опънати.
— Тази диагноза поне трябва дати е ясна. Когато проверя още едно-две неща и те си паснат, ще се върна.
Забелязах, че гърлото му се сви, но продължи да ме гледа, без да мигне.
Обърнах се и посегнах към дръжката на вратата. Чашите за водка издрънчаха под пръстите му още преди да отворя вратата достатъчно широко, че да изляза през нея.
Слязох бавно по стълбите, като почти не забелязвах фъфлещите фигури, които се втурваха напред и зловонното съчетание от миризми на варено зеле и урина. Ударната вибрация от беззвучната камбана явно имаше ефект. И той се дължеше на въпроса за контакта с Бриджър. А в какъв контакт са били? И за какво? Този път съзнавах, че трябва да потисна инстинктивното си желание да се върна горе и да изтръгна отговора от него. Този път, ако въжето около шията на Наталия е било омотано от онези дълги и тънки пръсти, щях да го докажа. И най-вече пред себе си. Чак тогава щях да реша какво възмездие да потърся.
Когато се върнах в Манастира същата вечер, в кабинета ми чакаше Фаня Карпова, приятелката на Наталия.
— Изглежда, никога не си стоиш вкъщи — каза тя. — Затова реших да издиря бърлогата ти.
Стана на крака и обви кръста ми с ръце.
— Знаеш какви бяха чувствата ми към Наталия — продължи тя.
— Когато чух за котелното, направо бях смазана. — В очите й се появиха сълзи. Пусна ме и седна срещу бюрото.
— Искаш ли кафе?
Тя поклати глава.
— Не. Няма да стоя дълго. Дойдох само да кажа… Да кажа нещо за Наталия. Да кажа дори, че ако бях мислила по-малко за себе си, може би щях да й помогна в известен смисъл.
— Не ми се вярва, че би могла да промениш крайния резултат — казах аз предпазливо. — А за всички ни е важен крайният резултат.
— Разбира се. — Виждах, че се колебае. — Искам да ти кажа нещо, Константин. Трябваше да го споделя по-рано. Наталия се беше захванала с нещо заедно с Джоун Фаулър. Опита се да привлече и мен.
— Каза ли ти с какво се занимава?
— Сигурна съм, че беше нещо незаконно. Свързано беше с пътувания до границата. Имаше нещо организирано за срядата, която идва. Трябваше да замествам Джоун, защото се налагало да отиде в Петербург по някаква работа на консулството.
— Ти какво й отговори?
— Отказах й. За първи път отказах нещо на Наталия. Може би ако се бях съгласила…
— Не ми се вярва. Не.
— Вече имах подозрения за отношенията между Наталия и Джоун и психически не бях настроена да я отменя. Ревността е способна напълно да помрачи ума ти, ако й позволиш. — Изправи се с наведен към пода поглед. — Просто не можех да приема, че е възможно да намери по-вълнуващи перспективи с Джоун Фаулър, отколкото с мен. — Рязко вдигна поглед. — Пак започвам. Дойдох тук, за да ти кажа някоя утешителна дума… А веднага започнах да правя обратното.
Поклатих глава и казах:
— Все още не знаем със сигурност, че е имало интимна връзка между Наталия и Джоун.
— Знаем. Анонимният глас по телефона…
— Може да е бил всеки.
— Но не беше — отвърна тя с огорчение. — Беше моят шпионин.
— Шпионин ли?