Пински ни съпроводи по каменния коридор до първа килия. Вратата беше отворена и от нея се носеше смрад на нечистоплътен човек. Неволно се сетих за онези изкъпали и официално облечени чиновнички на горния етаж.
Фьодор Чаплин се оказа дребен човечец със съдрана сива шуба и ушанка от заешка кожа. Лежеше безпомощно на дървения нар, стиснал в едната си длан чаша чай. Червените му очи примигаха, когато видя Аби. Усетих го как се мъчи да повярва, че тази висока тъмнокожа жена с делови костюм не се намира на нюйоркската стокова борса, а в това мрачно мазе. Много внимателно постави чашата с чай на пода и понечи да се изправи, но залитна и провлече крака, за да запази равновесие. Аби погледна със съмнение фигурата му, провиснала като марионетка на отпуснати конци.
— Не съм убедена, че е в състояние да зацепи за какво става въпрос — каза ми тя на английски.
Той обаче долови съмнението в гласа й.
— Не съм пиян. Вече не съм… Изобщо не съм пиян. Това ви го гарантирам. Накарайте ме да вървя по права линия.
— Няма нужда — казах аз.
— Тогава накарайте ме да броя. С редни числа, ако повече ще ви хареса. Първи Ной, Второ пришествие, Трети райх, Четвърта република, Пета поправка, Шести партиен конгрес…
— Седмото небе — прекъснах го аз. Обърнах се към Пински: — Да говорим по същество.
— Това са двама старши инспектори, които разследват случая, Фьодор — каза Пински. — Опитай се да разбереш трезво въпросите им. А си заспал, а те събуждам с ритник по задника. Можеш да седнеш, но гледай да седиш изправен. Недей да полягаш на кревата.
Фьодор седна, а Пински донесе стол за Аби.
— Като начало, Фьодор — започнах аз, — кажи ни с какво си изкарваш прехраната.
— Карам автобус — отговори той.
Чух как Аби изпъшка тревожно.
— Но невинаги съм в такова състояние, госпожо — добави той настойчиво. — Това е абсолютно изключение. Вчера ми беше почивният ден. А днес застъпвам на смяна чак на обед.
— Достатъчно бистра ли ви е главата, за да ни кажете какво сте видели снощи? — попита го Аби.
— Като планинска вода. И искам да се извиня пред вас, двамата старши следователи и лейтенант Пински, за неясния и заобиколен начин, по който разказвах версията си. По времето на някогашния Съветски съюз бях асистент по основи на политикономията, така че знам нещичко за конкретността на израза, когато става въпрос за факти. На първо място, нямам намерение да крия факта, че същата вечер имах сериозен контакт с бутилката с бистра течност…
— Употребили сте алкохол.
— Да.
— Къде?
— В стола на автогарата. С компания от няколко приятели. Беше късно, може би след полунощ, когато си тръгнах. Пътят ми минава по улица „Тургенев“. Някъде по средата на тази улица ме налегна необяснима и непреодолима умора.
— И какво направихте?
— Беше сурова нощ. Духаше силен вятър откъм реката. Пак заваля сняг. Реших да се подслоня в някой от недовършените блокове наоколо. Чиста случайност е, че носех парче салам и половинлитрова бутилка „Кубан“, така че не съзирах никаква опасност за себе си.
— Опасност от изтрезняване ли? — обади се Пински от вратата.
Фьодор вдигна високо пръст.
— Това вече е обидно, лейтенанте — отвърна той. — Във всеки случай аз се устроих удобно като опитен войник и въпреки студа съм заспал дълбоко.
— Но нещо ви е събудило — каза Аби.
— Беше кола. Спря на улицата точно под мен.
— На „Тургенев“ ли.
— Не. Бях си избрал по-затънтено местенце. Всъщност оттам имах поглед само към алеята покрай страната на блока, не се виждаше улицата.
— Каква беше колата?
— Черна.
— Но каква марка?
— Американска. Първото, за което се сетих, беше мерцедес.
— Мерцедес не е американска кола — обади се Пински зад мен. — Съсредоточи се, чичко, или ще си заслужиш боя.
— Колата беше черна. Мъжът, който слезе от нея, беше добре облечен. Без шапка. Доста висок ми се стори. Насочи едно от онези дребнички устройства, които заключват вратите, и изчезна в един от отворите на сградата под мен, но не мога да кажа със сигурност в кой.
— Колко беше часът?
Фьодор сбърчи чело и подръпна с пръсти долната си устна.
— Трябва да си призная — каза той, — че лично аз нямам кристално ясни спомени за обстоятелствата.
Аби ме погледна вбесена и избухна:
— Джей не е била единственият обитател там, нали? Онзи може просто да се е прибирал. Нищо повече от това.
— В такъв случай защо излезе след половин час? — попита Фьодор с неочакван блясък в очите.
Аби отново седна и го изгледа гневно.
— А за това кристално сигурен ли сте?