Цвилене на кон привлече вниманието ми. От другата страна на огъня имаше нещо като обособена конюшня с може би двадесет коня, оградена с бали слама. Двама-трима души шетаха между животните с кофи вода и овес. Имаше и деца, които разнасяха сено с вили и сипваха вода в корита.
Бях толкова захласнат, озадачен от конете, че се изненадах, когато пред мен застана слаб старец с брада и почти плешив, но излъчващ живост и авторитет, които веднага подсказваха, че е главатар.
— Казвам се Веня — представи се той. Нашият водач вече се бе изнизал от другата страна на огъня. Веня описа полукръг с ръка. — Това са моите бойци.
Четирима или петима от мъжете около огъня се бяха отделили от групата, за да образуват нещо като полукръг около нас. Забелязах, че всичките бяха въоръжени с револвери, затъкнати в коланите, или с автомати, висящи на рамената им.
— Къде са жените? — попита Веня. — Лекарката и американката.
— Мисля, че знаете — отвърнах. — Аз съм Константин Вадим, съпругът на лекарката.
Той кимна мрачно.
— Виждал съм снимката ви. Изпълних последната поръчка на жена ви, защото нямаше как да знам дали други няма да дойдат за децата.
— Правилно сте постъпили — казах аз. — Тази жена е американка и ще направи сделката тази вечер.
Веня огледа Аби.
— Достатъчно е да носи петте хиляди долара.
— Нося ги — каза Аби. — А какво предлагате вие в замяна?
— Пет момичета и четири момчета — каза дребничкият мъж — Спазихме указанията ви до последната буква.
— Все пак ни разкажете, приятелю, как точно спазихте нашите указания — настоя Аби. — Не се съмняваме във вас. Но няма да ви дадем пари, ако не сме сигурни, че сделката е изпипана.
Веня ме погледна за миг. Трима или четирима от хората му бяха станали от местата си край огъня. Веня направи знак с ръка зад гърба си и те отново седнаха.
— Вие не сте участвали в тази работа досега.
— Не сме.
Той се изсмя, показвайки острите си, изпилени зъби, и каза:
— Тази сутрин в шест и тридесет, както ни беше казано, един камион тръгна от „Кола 27“. Наказателната колония за непълнолетни в Нивка.
— А къде се намира това? — попита Аби. — Къде е Нивка.
— Елате да поседнем — покани ни Веня. Обърна се и група мъже се отдръпнаха от местата си край огъня, освобождавайки столчета и пейки.
Седнахме и приехме предложената ни водка, за да вдигнем наздраве за среднощната сделка.
— Нивка. — Езикът на Веня обходи бързо острите му зъби. — Нивка е на края на света. Западно от Оленогорск. Пътят свършва в Нивка.
— А самият лагер? — попитах аз.
— Забутан е сред блатата оттатък Ловозерската река.
— Какви бяха указанията ви?
— Да прихванем камиона, когато напуска Нивка. Да се намесим в подходящ и удобен момент и да вземем децата, по възможност без да пускаме кръв на шофьора или охраната.
— Онези деца ли? — Посочих тъмните силуети в импровизираната конюшня.
Веня се засмя.
— Те обичат конете. Децата си падат по конете, Костя. Дай им да се грижат за кон и гледай как се успокояват душите им.
— Значи рано тази сутрин в околностите на Нивка сте тръгнали след камиона — подсети го Аби.
— Операцията не е сложна — продължи той. — Кратко обаждане по радиостанцията, и засадата е устроена.
— Но вие се придвижвате на коне. Как могат те да се надбягват с камион?
— Не могат. Затова използваме радиостанции. Устрои ли се засада на някой камион, ние не се движим по шосето. А в такъв случай няма по-добро средство от конете за бягство сред тези блата. За да ги настигнеш, ще ти трябва хидроплан.
Погледнах Веня, после хората му и пак него.
— За вас е удоволствие да се противопоставяте на системата, а, Веня?
— Аз съм анархист — отвърна той. — В гражданската война се бих за анархистите. Всичко, което е собственост на държавата, е и наше.
— И децата ли?
— Двете жени ми обещаха, че на децата няма да се случи нищо лошо. — Той изчака, предизвиквайки ме да възразя. — Аз им се доверих. Правилно ли съм постъпил?
— Да — отговори му Аби. — И така, ще направим ли сделката?
Веня се обърна и пъхна два пръста в устата си. Вероятно благодарение на неговите изпилени и облечени в коронки зъби изсвирването прозвуча невероятно остро.