— Нека да ви кажа тогава — намесих се грубо аз. — Колата ви е забелязана пред нейния блок приблизително по времето, когато е убита. Това обяснява ли какво общо според нас имате вие, господин Бриджър?
Никога не бях виждал толкова рязко отпускане. Сякаш изведнъж се прегърби. Вратът му увисна напред и заби поглед в бюрото.
— Мога ли да попитам — каза той, без да вдига очи — откъде знаете, че е била моята кола?
— Просто е имала заден номер. Това удовлетворява ли ви?
Той се оттласна от бюрото и се изправи с думите:
— Мога да ви обясня.
Напрегната тишина завладя стаята. Усещах, че този човек е безкрайно хитър. Той ли беше Скорпионът — умен, подъл, похотлив? Как ли щеше да обясни факта, че колата му е била там в четири и половина през нощта, когато бе убита Джей?
— Отидох да я видя — каза той. — Да се срещна с Джей.
— В четири часа след полунощ?
— Жена ми страда от безсъние. Първите няколко часа спи неспокойно. Някъде около три след полунощ взима едно много силно течно лекарство.
— Проптекнол ли? — попитах аз.
— Да, проптекнол. То е най-новото и най-ефикасното.
И същото лекарство, от което имаше следи в труповете на Наталия и Джоун, отбелязах си наум.
Аби бе извадила черния си бележник и записваше.
— Имах интимна връзка с Джей — продължи тежко Бриджър. — От времето, когато работеше в консулството. Но не я бях виждал от седмици. Проблемът беше, че Джей поиска да се разделя с жена ми, а аз й отказах. Това е една много стара история, Аби. Сигурен съм, че вече си чувала за нея.
Не беше точно това, което ми каза Джей, но не бе изключено самата тя да е решила, че половината истина — нейната половина — звучи по-добре от цялата.
— Знаеше ли Джей, че ще отидете при нея? — попитах аз.
Той се поколеба.
— Да. Обадих й се. Не беше особено въодушевена.
— Но въпреки това отидохте?
— Липсваше ми — сви рамене той. — Бях пийнал. Известни са ви всичките вулгарни мотиви.
— Искал си да правиш секс с нея — каза Аби.
— Не го отричам. Но исках и просто да си поговорим.
— И какво се случи, когато пристигна в апартамента й — попита Аби.
— Не стоях много. Дори не пожела да ме пусне вътре.
— Нямахте ли ключове? — намесих се аз.
— В интерес на истината преди време ми беше дала един комплект ключове, но те бяха за стария й апартамент до пристанището. Не бях удостоен с честта да ми даде и за този. — Погледна ме в очите. — За разлика от вас очевидно.
Прислужникът в гардеробната на консула, руснак, се притесни много от нашето желание да я огледаме.
— Трябва първо да поискам позволение от консула — каза ниският и дебел мъж с престилка на зелени и черни райета.
— Късно е. Консулът вече си е вкъщи — отсече Аби. — А нашата задача е спешна.
— Но тази гардеробна се използва само от един човек. По-добре ще е да изчакате до утре.
— Отворете само шкафа с обувките — намесих се аз. — След пет минути излизаме.
Мърморейки си нещо, прислужникът извади малък ключ и отвори гардероба зад себе си. В горния му отсек имаше два-три тъмни костюма и смокинг. В разделен на два етажа рафт под него имаше пет или шест чифта обувки. Бръкнах вътре и тържествуващо извадих единия от тях. Но още преди да погледна отпечатания на подметката им знак за размера, усетих, че не са достатъчно големи, за да съвпаднат с отпечатъците от кървавите стъпки по сивия мокет в спалнята на Джей.
Поехме бавно към кабинета на Аби.
— Вече бях решила, че сме го разобличили — каза тя и поклати глава. — Прекалено голямо е съвпадението. Бил е там посред нощ, горе-долу точно в предполагаемия момент на убийството й. Има нещо, което не успяваме да видим, Константин. — Стигнахме до вратата на кабинета й. — Хайде, преди да се приберем в апартамента ти, да изпием по едно кафе. Може и да добавим нещо в него.
Това беше първото приятелско предложение, което правеше след онази нощ, когато се напихме, и ми беше много тъжно, че трябва дай откажа.
— Госпожа Баданова ме помоли да се отбия в предизборния й щаб…
— Толкова късно през нощта?
— Каза, че е много важно. Разбрах се с Пински да те откара до апартамента. Не забравяй да заключиш. И не отваряй на никого, независимо колко висок пост заема в американското консулство. Предполагам, че ще се прибера до час-два.
— Няма да те чакам, ще си легна.
Докато шофирах през града на път към Двореца, забелязах цели отделения от специалните отряди за охрана на изборите да излизат от късно затварящите барове и ресторанти по проспект „Пушкин“, след като са били обект на нечие гостоприемство, каквото изрично им бе забранено да приемат.