— Нашата длъжност ни дава огромни права — ми беше казал Зиновиев, назначеният от Москва наблюдател на изборите. — Но рядко се налага да ги използваме. Хората от специализираната охрана на изборите са толкова опитни, че спокойно можем да оставим контрола на тях. Важното е обществото да вижда в нас очите и ушите на руската демокрация.
След по-малко от половин час оставих колата си на сравнително празния паркинг пред Адмиралтейството. Госпожа Баданова ме посрещна в облицования с дървена ламперия салон. Беше намалила грима почти наполовина от обичайното. Косата й бе вчесана стегнато назад. Изглеждаше неточно зле, но доста различно.
— Чувствам огромни угризения за това, че ви откъсвам от работата ви по следствието.
— Напредваме — казах аз. — За какво искахте да ме видите?
— Заповядайте, Константин. — Хвана ме за ръката и ме заведе в празната зала с огромната географска карта. Минахме мълчаливо по цялото норвежко крайбрежие, прекосихме с лекота до Шотландия и се насочихме през Атлантическия океан към източната морска граница на Съединените щати. — Стигнах до едно много важно решение. Изключително тъжно за мен. Но искам пръв да го научите. Реших да се оттегля.
— От изборите ли? Ще оттеглите кандидатурата си?
Видях, че в подпухналите й очи напират сълзи.
— Дали той има нещо общо с ужасната смърт на Джей или не, стигнах до заключението, че не мога да се преборя с Рой Ролкин. Бих се борила с него докрай, ако смятах, че има някаква надежда да победя. Но не я виждам.
— Това ли показват резултатите от допитванията до общественото мнение?
— Това е неумолимата тенденция, в която се развиват. — Тя замълча за момент и забелязах колко отчаяние има в решението й. — Няма как да обърнем нещата. Той е спечелил изборната секция при стадиона на своя страна. Обещал е да употреби десет милиона долара от обществените средства за превръщането на „Динамо“ — Мурманск, в отбор от световна класа. А народът е полудял по тази идея. Загубата само в избирателния район на стадиона, Константин, означава загуба на целите избори.
— Но изборите вече почти са започнали. Няма ли да останете в тях докрай? Не можете да предскажете резултатите преди пускането на последната бюлетина.
— Мисля, че мога, Константин. Всеки регистриран избирател има право да гласува в предпочитаната от него секция. В деня на изборите „Динамо“ играят като домакини. Цял ден днес валят регистрации в секцията на стадиона. Рой Ролкин може да си осигури между тридесет и петдесет хиляди гласа само с това обещание.
— Не можете ли да обявите, че и вие ще направите същото?
— Пресата ще ме сложи на дръвника. И с право. Бях прекалено самоуверена, Константин. Сега го разбирам. Трябваше да намеря опитен политик, който да наследи поста на мъжа ми. Трябваше да говоря от негово име, да организирам демонстрации в негова подкрепа, да набирам средства за кампанията му. — Очите й се насълзиха. — Вместо това аз издигнах моята кандидатура. Смятах, че името на Антон ще ми осигури успеха. И ето че като глупачка осигурих на Рой Ролкин това, което Джей наричаше игра на собствен терен.
— Все още не сте изгубили — казах отчаяно.
— Бях надхитрена, Константин. Надиграна. И на всичкото отгоре смъртта на Джей… Господи — продължи тя полугласно. — Мразя политиката! — Бяхме се спрели до прозореца. Тя ме завъртя лекичко, така че и двамата да гледаме към залива. — Мразя предателството, което изисква тя! — Със свободната си ръка посочи към тъмния жилищен блок, чийто силует се очертаваше извисен в далечината над града под слабата светлина на северното небе. — Моето предателство към всички онези хора, които живеят ей там, горе, и се борят да построят отново живота си сред студ и полумрак. Към всички хора, които ми оказаха доверие.
— Не бива да се оттегляте. — Не за първи път чувствах тази жена като много близка. — Повярвайте ми. Ще измисля нещо.
В интерес на истината вече го бях намислил.
Когато Баданова ме остави сам в салона с картата, за да се срещне с предизборния си щаб в залата на горния етаж, аз с бавна крачка извървях цялата ширина на Америка. Прекосих Тихия океан и стигнах до Владивосток. В този момент, приятели, бях изцяло погълнат от проблема как да се разкъсам на две. Сигурен бях, че имам отговора на нейната дилема.
Но същевременно бях човек, чиято мисия е да открие изрода, виновен за смъртта на Наталия. Да намеря човека, който я е принудил да се изкачи в онзи горещ газоотвод към почти сигурна смърт. Намерех ли го, щеше да се пържи в ада. Вече бях решил, че няма да се стигне до съдебен процес. Че няма да има скверна размяна на аргументи между защита и обвинение пред облечен в тога и кимащ разбиращо съдия. Нямаше да има унизителни писания в пресата за случайните й сексуални експерименти с други жени. Не, приятели, той щеше да бъде пратен на оня свят. Болезнено. Така както си го представях в дългите моменти, преди да заспя — той щеше да свърши в огън. Мечтаех си да запаля една от онези големи чугунени пещи в подземието на „Лермонтов“ и да го откарам дотам на количка изкормен жив. И бях достатъчно полудял, за да си мисля, че братя Шакли от Шефийлд, Англия — строго гледащите производители на котли от викторианската епоха, щяха ако не да закимат одобрително, то поне да се намръщят безучастно и да извърнат погледи в друга посока.