Но оттук започваше моята трагедия на отмъстител, превърнал се във фигура с политическа тежест и имащ силата да се намеси решително в тези избори. Нима преди смъртта си Джей не ми беше подшушнала рецептата? В онзи момент само на шега. Но сега си ги спомних ясно: „Има само един начин госпожа Баданова да спечели изборите в надпреварата с Рой — и той е в неделя някой да открадне от секцията на стадиона тридесет хиляди бюлетини.“
Когато се върна, след около час, Баданова отказа да подкрепи идеята.
— Аз се боря с човек, който предварително урежда изборите каза тя. — Човек, който с обществени пари купува гласове. Трябва ли да сляза с едно стъпало по-ниско и да открадна гласове?
— Не виждам друга алтернатива — отговорих. — Знам какво повелява законът. Хиляди пъти сме разговаряли с Наталия за това, от което се нуждае Русия. Но законът трябва да е еднакво валиден за всички, или поне толкова справедлив, колкото хората могат да го направят. И двете страни трябва да спазват разпоредбите му.
— Но въпреки това предлагате да откраднете тридесет или четиридесет хиляди бюлетини от секцията на стадиона?
— Ще си помисля по този въпрос. Ще си помисля много сериозно. И междувременно ще ви помоля да не се отказвате от изборите.
50.
Аби ме изгледа така, сякаш съм полудял. Беше се облякла за работа, с прибрана назад коса и необходимия минимум грим. Стоях пред нея в светлината на задаващото се утро, смешен в смачкания си костюм, небръснат, с разхлабена вратовръзка и умиращ за чаша чай.
— Каниш се да откраднеш тридесет хиляди бюлетини?
— Не казах точно това. Опитвах се да обясня пред каква дилема сме изправени. Баданова е губернаторът, който ни е нужен. От интерес на нашето следствие е тя да стане областен губернатор. С нейното разрешение ще успеем да направим ексхумациите в лагера. Вследствие на нейното разрешение Фетисова ще бъде принудена да ни допусне да разпитаме когото пожелаем.
— И заради това си готов да откраднеш бюлетини?
— Готов съм на всичко, само и само да намеря човека, станал причина за смъртта на Наталия.
Имаше ли някакво значение какво си мисли Аби за нещата, които понякога се налага да се правят в Русия? Тя беше външен човек, не можеше да разбере. А аз живеех в този град. И все пак знаех си, че не биваше изобщо да споменавам пред нея за тези планове.
— Опитах се да обясня в какво се състои дилемата, за бога — добавих аз. — Не съм казал какво конкретно съм решил да правя.
Тя направи две крачки към кухнята, завъртя се на върха на черната си обувка и се върна две крачки, заставайки пред мен.
— Нужно ли е да напомням на теб, Константин — каза тя с леден глас, — че ние сме крепителите на закона?
— А нужно ли е аз да напомням на теб, че в Русия нищо не е ясно разграничено като черните и белите квадрати на шахматна дъска? — Примигнах и с усилие сдържах прозявката си. Думите ми не прозвучаха много убедително, както ми се искаше. Бях изтощен. Човешките сили не са безгранични. — Тук сивото преобладава — добавих, но и това прозвуча като извинение.
Тя си взе чантата и тръгна към вратата. В коридора спря и се обърна.
— Кажи ми само това, Константин. Какво според теб щеше да каже Наталия за идеята да се откраднат тридесет хиляди бюлетини в деня на изборите?
Потръпнах. Гледаше ме в очите и чакаше отговор. Смяташе, че е решила окончателно спора. Но и в този случай нещата не бяха ясно разграничени на черно и бяло.
— Наталия беше човек на действието. Притисната от обстоятелствата, тя щеше да направи това, което е необходимо.
— Но е вярвала и във върховенството на закона.
В мен се надигна гняв. Опитах се да го потуша, но той изригна като огън и дим на бойно поле.