— Ти пък как разбра в какво вярваше тя, по дяволите!
— Ами… Работейки по този случай, разговарях с всички, които са я познавали. — Тя пое дълбоко и ядно дъх. — Може би в известен смисъл я познавам по-добре, отколкото ти. Наталия не би се съгласила с унищожаването на законно подадени бюлетини.
Не издържах. Избухнах:
— Това, което знаеш за Наталия, е от втора ръка. Това, което си мислиш, че тя би или не би направила, не е нищо повече от дочути хорски приказки. Рой Ролкин трябва да бъде спрян. Казвам ти го. Наталия щеше да прозре тази необходимост.
Забелязах, че прави усилие да успокои положението.
— Обяснявам ти само, че това е налудничава идея — изрече тя със спокоен тон. — Искам да заявиш пред мен, тук и сега, че се отказваш от идеята.
— Това не мога да ти го кажа — отвърнах упорито. — И без това не съм решил още.
Тя кимна бавно. Забелязах, че изражението й вече не е гневно.
— Чуй ме, Константин. От тази сутрин искам да стоиш настрана от следствието…
— Какво!
— Позволи ми да те информирам до какъв етап сме стигнали. За това, което постигнахме всички ние, работейки заедно. — Направи кратка пауза, а очите й искряха. — Справка извлечение на ФБР от „Лоудмън банк“ в Бостън ни уведомява, че Айзъбел Бриджър е получила по сметката си повече от шест милиона долара през последните четири години. Всичките пари са преминали през сметка с цифрово кодиран титуляр в Цюрих.
Почувствах победната тръпка от първия значителен пробив във всяко следствие.
— Значи са ни в ръцете.
— Щяха да са, ако не бяха се спасили междувременно. Половината от нощта прекарах в апартамента им с Пински…
Почувствах се виновен. Трябваше там да присъствам аз.
— Открихте ли нещо?
Кратко и рязко поклащане на главата беше отговорът й:
— Бриджър е разбрал, че идва потопът. В апартамента не е оставено нищо уличаващо. Професионална работа. Всички снимки и документи са били нарязани и изгорени.
— Разпрати ли сигнал за издирване?
— За двамата, поотделно или заедно. Уведомих летищата, гарите, пътните служби…
— А автогарата?
— Даже и автогарата. Но не възлагам прекалени надежди, Константин. Говоря съвсем сериозно. — Спря се в средата на стаята с плътно долепени ходила. — Освен ако не ми обещаеш.
Не повярвах на ушите си.
— Искам да не участваш в работата по следствието, докато не решиш какво ще правиш.
Погледнах я втрещено.
— Какво ще правя ли?
— За или против онези тридесет хиляди гласа. — Тя кимна веднъж енергично, с което сякаш искаше да каже „това е положението“.
Изслушах тракането на токчетата й в антрето, отварянето на външната врата и шумното й затръшване. Чашата с чая вече не ме влечеше. Налях си водка в чаша за бира, а после, след като размислих, занесох и нея, и бутилката в хола. Седнах тежко на дивана, държейки ги вдигнати високо. Или трябваше да се откажа от Баданова и тя да загуби изборите, да изоставя всички онези хора в рушащите се многоетажни жилищни блокове… Или да бъда отстранен от следствието. Да не участвам в търсенето и, убеден бях, неизбежното залавяне на убиеца на Наталия.
Дронски вече ходеше. Пристъпваше с помощта на две алуминиеви патерици. Стоях пред отворената врата на стаята му и го гледах как куцука към едната страна, обръща се и тръгва в обратна посока.
— Как ти се струва, шефе?
— Грациозен си като балерина — отвърнах.
Спря се и ме огледа.
— Не мислиш ли, че трябва малко да поспиш? — попита и след това продължи към прозореца.
— Дремнах няколко часа на дивана. Това няма да помогне за решаването на проблема ми. Слушай, Аби ме изгони. Отстрани ме от работата по случая.
Вече беше стигнал до прозореца Спря се там с гръб към мен, след което се обърна тромаво.
— Обади ми се преди малко.
— Да иска съгласието ти?
— Точно така. Заповядай, шефе, седни. — Кимна към един стол.
Влязох в стаята и седнах на светлозелената покривка на леглото.
— И ти го даде просто ей така.
— Не просто ей така, но го дадох.
— Формално ти ръководиш това следствие.
— Така е.
— Значи можеш да промениш решението си.
— Не, шефе, не мога да го направя. — Големите му кафяви очи не се отместваха от моите. — Крайно неприятно ми е да го кажа но смятам, че е права.
— Боже господи, Дронски! Една победа на Баданова ще ни помогне да намерим ключа на загадката. От нея ще получим разрешение да преровим лагера основно. Разрешение да установим защо някой си играе на възкресяване, инсценирайки, че погребва децата после ги извежда от лагера. Това е в основата на целия случай. С тази дейност се е занимавала и Наталия, когато е била отвлечена!