Оставих на съхранение дрехите и часовника си, платих си за хавлия, с която се завих и прикрих половинката водка, която внесох. Салонът на банята беше мъждиво осветен от зелени лампи, замъглени от носещите се във въздуха валма пара. Главозамаян от силната топлина, аз се отправих почти опипом към най-отдалечения от печката край и се отпуснах тежко на най-ниския от подредените като етажерка нарове.
И така, бях отстранен от случая. Бях откъснат от постъпващата информация. Но същевременно бях свободен човек. Това ме ободри в известна степен. Като свободен човек имах право на собствен избор и собствени решения.
В салона на банята беше почти тъмно и топлината вътре въздействаше по-скоро отпускащо, а не приспивно. Навсякъде около себе си чувах гласове на американци — нещо, което веднага се познаваше, дори и да не чуваш думите, по това, че звучат по-свежо от грачещите, загрубели от тютюневия дим гласове на руснаците на средна възраст.
Реших да степенувам нещата по важност. Избих си от главата всички мисли за следствието и се захванах за работа. Изпих две-три доста солидни глътки от водката с колендро и започнах да обмислям кражбата на тридесет хиляди бюлетини от подадените за Рой.
Първоначално идеята ми се струваше добра, после по-добра, а след това дори още по-добра. Успеех ли да измъкна бюлетините, печелеше Баданова. В качеството си на губернатор тя щеше да издаде разрешение за разкопаване на празните гробове в лагера Нивка и сериозен разпит на полковник Фетисова относно целта на нейната зловеща измама. Бях убеден повече от всякога, че ако научим цялата истина за трафика на деца, ще установим и името на убиеца само за часове.
Някъде сред парата един американски глас спомена нещо за предстоящите избори. Друг му възрази, а трети каза:
— Резултатите от тези избори вече са ясни. Ролкин разполага с толкова много незаконни пари, колкото не би могъл да произведе даже ако имаше собствена печатница.
Струва ми се, че именно в този момент взех решението. Дали не бях пиян? Погледнах към бутилката и установих, че съм изконсумирал съвсем скромно количество. Скрих шишето и влязох в леденостудения басейн, а след това минах и през масата за налагане. Там те пердашат с брезови клонки, докато се почувстваш толкова здрав и жизнен, че западняците чак се възхищават. Сигурен съм, че и самите руснаци винаги са се възхищавали от резултата, който се постига. Имам предвид, докато станат на възраст, колкото е средната продължителност на живота в страната, а тя е петдесет и осем години. След това започват да се замислят над публикациите в пресата за рисковете от сърдечни пристъпи, които крият изтощителната горещина и гмурканията в студена вода.
Облякох се и от фоайето на „Лермонтов“ се обадих на разбойника Веня. Във въображението ми отново изплува средновековната картина — Веня, седнал в неговия огромен и ръждив чугунен салон, запален огън и печащ се на него вол. Когато отговори, по-конкретният образ на дребничкия, нечистоплътен мъж с кожухче от овча кожа и с мобилен телефон до ухото измести предишната картина.
— Искам да откраднете нещо за мен — казах аз.
— Няма никакъв проблем — рече той с ентусиазъм. — Елате в полунощ и носете чувала с парите.
Прекарах нощта при Веня, в изоставения кораб. Бях сбъркал за печащия се вол — всъщност грееха на огъня набучени на железни шишове сандвичи, пееха, десетки бутилки се търкаляха и дрънчаха по неравния под. Огънят осветяваше танцуващи фигури.
51.
Дойде утрото на изборите. Хубав и ясен пролетен ден в един град, който съзнаваше, че днес се решава съдбата му. Знамена в червено, бяло и черно или пък в зелено и жълто се развяваха над сгради, коли и преминаващи камиони. Навсякъде се кипреха лицата на Рой Ролкин и госпожа Баданова — с грейнали усмивки или сериозни, в зависимост от внушението, което трябваше да направят плакатите. Автомобили с високоговорители обикаляха по улиците с послания и музика. „Така както аз исках“ като че ли се чуваше по-често, отколкото всичките руски песни, взети заедно. Имах чувството, че подобно на дявола Рой Ролкин е обсебил до една най-хубавите мелодии.
Като комисия за наблюдение на изборите Паско, Франк Синатра и аз обикаляхме из града, седнали на задната седалка в голяма лимузина мерцедес. През цялото време московският член на комисията стискаше презрително устни, сякаш това можеше да му осигури някаква защита срещу лъхащата от Паско телесна миризма. Отбихме се във всички по-големи изборни секции и демонстрирахме, че ни има.
Тази на стадиона беше четвърта или пета поред. Влязохме през големия портал и спряхме пред дълга барака, окичена със знамената на двамата опоненти. На огромен плакат, почти веднага вляво след входа, се мъдреше Рой Ролкин със синята фланелка на „Динамо“ — Мурманск, и обещаваше до две години да вкара отбора във Висшата европейска лига. Началото на мача тази вечер бе предвидено за шест часа. Когато запалянковците започнеха да влизат в секцията преди мача, Рой щеше да трупа гласове в съотношение десет към едно спрямо Баданова.