Направих кисела физиономия. Нима всички руснаци са откачени? Гадаене с мишки? И все пак… Със сигурност датира от много векове…
— Ако наистина смяташ, че… — промърморих колебливо. Отпих още една голяма глътка от водката, изчаках да попари гърдите ми и отново отпих. — Е, добре — казах решително. — Давай мишките.
Тя стана и отиде в дъното на палатката, където едва сега забелязах, че имаше приготвено за спане легло с мръсна кърпена възглавница и завивка от протрита меча кожа. Изпод леглото тя извади кръгла плитка кутия, покрита с оръфана тъмна дамаска със златист кант по ръбовете.
Сложи я внимателно на масата. Чух изплашено драскане на нокти по дървената вътрешност под покривката.
— Най-напред лампата — каза старицата. Само протегна ръка и измъкна отнякъде малка газена лампа от порцелан с метална шапка, чиято долна страна беше лъскава, за да отразява светлината. Тя запали фитила. — Сега трябва да поставим на сцената и хората. — Бръкна в кожена торба и извади шепа глинени фигурки, каквито се продават по панаирите, от които избра селянин и селянка. — Мъжът й жената, за които говориш, са руснаци, нали?
— До мозъка на костите си.
— Добре тогава. — Тя отметна платнената покривка.
Под стъкления похлупак на кутията имаше между петдесет и сто мишки. Никога не бях виждал толкова много мишки на едно място. Много повече, отколкото бих желал да видя отново. В този момент изглеждаха забележително смели, вероятно дезориентирани от внезапната светлина. Дъвчеха и се щураха насам-натам, както обикновено правят мишките.
Самата кутия представляваше нещо като древноримска арена — кръгло пространство, ограничено от два реда ниски арки, през които влизаха и излизаха най-напористите мишки.
Старицата постави много внимателно глинените фигурки в двата края на стъкления похлупак, върху който, едва в този момент забелязах, имаше нарисувани звездички и кръгчета. Рой беше отдясно спрямо моята гледна точка, стъпил с дебелите си валейки върху звезда, а главата и раменете му бяха покрити със срязан наполовина чувал, изпълняващ ролята на качулка. Госпожа Баданова беше от лявата ми страна — дебеличка, със забрадка и палто, материята на което не можеше да се отгатне. След като свърши с това, старицата постави лампата в центъра на стъкления капак, така че светлината му да пада в две полуокръжности — едната върху страната на кутията, заета от Баданова, а другата върху тази, където бе поставен Рой.
Мишките все още не им обръщаха внимание.
След това старицата измъкна изпод масата барабанче — пожълтял инструмент, който явно бе използвала преди време, за да създаде подходяща атмосфера при първото ми посещение. Сложи го в скута си и ме погледна.
— Според думите ти изборът между мъжа и жената е съдбовен, така ли? — Започна да барабани лекичко с връхчетата на пръстите си.
— Меко казано — отвърнах.
— Засяга живота на стотици хора?
— По-точно на хиляди.
Тя наклони глава на една страна и удари барабана с разтворена длан.
Ефектът беше зрелищен.
Мишките се разтичаха като полудели напред-назад, провирайки се през арките, прескачаха се и църкаха панически.
На масата се появи колода карти. С едната си мургава и жилеста ръка старицата обръщаше картите, а с пръстите на другата потрепваше по барабана в кресчендо.
В един момент — докато мишките цвъркаха и се щураха бясно, а димът от марихуаната се напластяваше и стелеше над главите ни и барабаненето се усилваше, изпълвайки пространството и времето — се усетих, че изваждам бутилката с „Кубан“ от джоба си.
— Допускаш ли, че може да станеш жертва на предателство? — попита тя.
— Напълно. — Вдигнах бутилката и отпих направо от нея. — Но откъде ще дойде? Кой е предателят?
— Ще разберем — каза тя. — Ще го разберем, когато мишките проговорят.
— Когато проговорят?
— Наблюдавай ги внимателно, докато ги питам. — Отпусна главата си назад и забарабани неистово. От разкривената й устата се чу звучно съскане и видях как мишките пощръкляват, скупчват се и се прескачат, надпреварват се към прикритието на арките, бягайки от ъгъла, в който се намираше символът на Баданова. Направи ми впечатление обаче, че също толкова (това ми беше трудно да преценя) бягаха, прескачайки се, от ъгъла на Рой Ролкин.
Старицата плесна за последен път с длан по барабана, хвърли покривката върху кутията и се облегна изтощена назад.
— Всичко е ясно за тази жена — каза тя. — Няма никакво съмнение. Нито една мишка не пожела да остане в нейния осветен полукръг. Нито една.
— Какво искаш да ми кажеш с това?
— Тя категорично е нечестива. Мишките изобщо не дават повод за съмнение.