— Вие сте специален агент Кънингам, предполагам. — Рой се поклони, при това доста елегантно. — В Русия, специален агент Кънингам, я няма стародавната традиция губещият да остане и да стисне ръката на победителя. Баданова, по мое мнение, вече е минала през финландската или норвежката граница. Елате долу да погледате. — Той разтвори широко ръце. — Предстои историческо събитие.
— Имам един въпрос, Рой — прекъснах го аз. — Преди да отидеш да правиш история. Спомняш ли си председателката на Студентския съюз Фетисова?
Той кимна.
— Наистина ли я познавате? — попита го Аби.
— Интимно — отвърна той. — Наложи се веднъж да преспя с нея, за да получа студентска туристическа виза за Хелзинки. Ужасна работа.
— Ще ни дадеш ли разрешение за ексхумации в лагерните гробища, които са под нейно управление?
— Защо не? — каза Рой. — А защо искате да го направите?
— Краткият отговор е: защото Баданова не искаше да го направим.
— В такъв случай можете да бъдете сигурни, че сте на прав път. Полковничката и Баданова са първи братовчедки. Ти не знаеше ли това? Първият ми административен акт, Костя, ще бъде да ти изпратя това разрешение. — Обърна се и погледна към Белинда. — Вторият ми административен акт вероятно.
Преди да слезем долу за церемонията, се получи известие от Пински. В хангара нямало и следа от Саша, както и от Лука. Претърсили околната гора, но не намерили нищо. Белият микробус беше изчезнал.
Процедурата по обявяването на резултатите премина в бурен фарс. От сцената и високоговорителите кънтеше гласът на Рой с неговото изпълнение на „Така както аз исках“. Зад него стоеше внушителната фигура на Белинда — изглеждаше почти три метра висока с червените си токчета и цилиндъра на Чичо Сам. Тълпата крещеше одобрително, пееше и танцуваше върху импровизираните маси от талпи и дървени магарета, които започнаха да се сриват една по една под тежестта.
Резултатите трябваше да бъдат обявени навън, където бе издигната временна сцена. Стотици, дори хиляди обикновени граждани на Кола се бяха стекли на летището, за да чуят съобщението, без да се притесняват от започналата да се сипе киша и понижаващата се температура.
Като член на комисията трябваше да присъствам заедно с колегите си на сцената отвън. Сред морето от чадъри зърнах Аби в периферията на тълпата и тя ми махна с ръка. Дронски, предполагам, бе предпочел да не подлага на риск зарастващите си кости сред гъстата тълпа от блъскащи се привърженици на Рой.
Излизайки на дъсчената сцена, назначеният от Москва председател на комисията извади навита на руло хартия и тълпата утихна. Също като в театър, осветлението на паркинга загасна, за да подсили ефекта на насочените към сцената прожектори.
— Братя руснаци… — започна човекът от Москва. Сините букви „Кола интернешънъл“ стояха като венец над главата му. — Граждани на Мурманск и област Кола. Вие казахте думата си… и тя бе чута. Сега ще прочета официалните резултати, утвърдени от Избирателната комисия за губернаторските избори. Мария Баданова… — Крясъците на тълпата заглушиха цифрите. Устата на председателя на комисията се отвори и затвори още няколко пъти и той вдигна ръката на Рой. Навсякъде блеснаха светлини. От високоговорителите оглушително закънтя „Така както аз исках“. Погледнах смутен към Аби и с повдигане на рамене й показах, че се разграничавам от този цирк. Дали и тя не ми отвърна със свиване на рамене между заобикалящите я лъщящи чадъри?
Започнах да се тревожа.
Трябваха ми още секунда или две, докато се усетя, че тази Аби беше облечена в различно палто. И още цяла секунда, за да установя, че е абсолютно неподвижна. Безжизнено неподвижна.
56.
Утрото се задаваше над летищния комплекс и сградите се сдобиха с дълги сенки. Започваше ден, изпълнен с умопомрачение, със същата паника, каквато бях преживял единствено когато изчезна Наталия. Навсякъде ми се привиждаше Аби — ходеше, разговаряше, пушеше цигара.
След не повече от два часа двамата с Дронски пътувахме към Манастира. Претърсването на всички технологични и административни сгради на летището, както и на безлюдните, тъмни пространства между пистите не даде никакъв резултат. Докато разпитвахме хора от външната периферия на тълпата пред сцената, няколко от тях споменаха, че са забелязали потеглящ бял микробус на няколко метра зад тях. Стоял бил там не повече от десет минути. Когато виковете и аплодисментите за победата на Рой утихнали, микробуса вече го нямало.
Освен на летището бяхме започнали мащабно претърсване навсякъде. Пински бе разположил скрита пътна блокада северно и южно от хангарите на триста петдесет и първи вертолетен полк. Голям отряд претърсваше полуразрушените сгради в Северния крайбрежен комплекс. Приоритет за всички подразделения на милицията в града и околностите бе издирването на белия микробус. Във всички сутрешни новинарски емисии в Кола щяха да съобщят отличителните му белези. Рой, в качеството си на новоизбран губернатор, се съгласи да апелира за съдействие от страна на гражданите.