62.
На летището бяха дошли много хора да изпратят Аби. Рой, естествено, никога не би пропуснал подобна възможност. От щаба му бяха поканили пресата и електронните медии. Докато чакахме Дронски да я докара, той усърдно разясняваше своята роля в цялата история, облечен в костюм от раирано кадифе и вратовръзка с цветовете на „Динамо“.
Когато ме видя, се втурна през паркинга и сграбчи ръката ми.
— Сега съм в стихията си — ухили се той и посочи с палец през рамото си журналистите. — Да знаеш, тези нещастници са готови да повярват на всичко, което им кажеш, стига да им изнася! — Хвана ме за ръката и ме завъртя. — Подготвят обширен репортаж за ролята ти в разплитането на случая. Няма да допуснем всичките заслуги да бъдат приписани на Москва. Слушай, когато американската сенатска комисия за помощите пристигне в Кола, ще те назнача за съветник по охраната до края на посещението им…
Вдигнах високо ръце.
— Не? А какво ще кажеш за шеф на отдел „Убийства“?
— Престани, Рой…
— Добре… Това предложение може би изисква повече време за обмисляне. А междувременно ще приемеш ли да станеш директор на „Динамо“? Трябва да приемеш нещо. Задължен съм ти, браток.
— Слушай, Рой, по много причини днес не ми е най-радостният ден. Ще говорим друг път.
— Разбира се. Но ако не друго, запомни поне това. В момента говориш с човек, който започва на чисто. Обръщаме гръб на лошите времена. Ако ме слушаш внимателно, това означава, че погребваме всичката мръсотия.
Вдигнах поглед и забелязах, че наблизо стои Паско. Униформата му изглеждаше по-добре изгладена от обикновено.
— А той какво място заема в списъка ти с подаръците?
— Смятам да го назнача за началник на Областната служба за сигурност.
— Под ръководството на Паско, това си е чисто съживяване на старата тайна милиция. Това не е погребване на мръсотията, Рой, а засипване с оборски тор.
Рой се обърна към мен и стисна силно лакътя ми. Погледна ме с добре познатата ми физиономия на виновен ученик.
— Добре де, Костя, ти кого би избрал за началник на службите за сигурност?
— Пински — отвърнах без колебание. — Точно такъв човек ти трябва.
— Някакъв си лейтенант?
— Можеш да го повишиш в майор. Заслужава го.
Рой ме погледна изпод вежди намръщен.
— Предполагам, че на всичкото отгоре е и честен, да те вземат дяволите.
Забелязах идващите по дългото право шосе от града към летището светлини още когато бяха на километър и нещо от мен. Изчаках лимузината на Аби още няколко секунди и започнах да присветвам бавно с фаровете. Седящият зад волана Дронски намали предпазливо и спря, когато ме позна.
— Какво правиш насред пътя бе, шефе?
Забелязах лека тревога на лицето му.
— Там е истинска лудница. Искам да си кажем няколко думи с Аби за някои недовършени неща — отвърнах.
Дронски погледна Аби въпросително.
— Разбира се — каза тя. Мисля, че се досети за какво говорех.
Слязох от камката и с Дронски си разменихме местата.
— Ще я закарам до летището и ще я оставя на паркинга — каза той.
Пътят на това място беше доста тесен, без здрав банкет отстрани, затова потеглих след Дронски, за да намеря удобно място за спиране. Известно време само седяхме в колата, загледани в далечните, размити от ранната лятна мъгла светлини на летището. На пистата отвъд сградите на комплекса голям самолет набираше скорост, като ту се появяваше, ту се скриваше между дърветата, докато излетя и бе погълнат от нисък облак.
Ясно ми беше, че не разполагам с много време. Извърнах се на седалката, за да я гледам в упор.
— Кажи ми за онази нощ.
— Когато се напихме ли?
— Знаеш, че говоря точно за това. Какво се случи?
— На теб или на мен?
— На двамата.
— Да започнем с теб. За първи път в живота си ти прави секс с чернокожа.
Тези думи накараха дъха ми да секне. Всъщност тя точно това искаше да постигне.
— А на теб? — попитах.
— На мен ли? Ами, струва ми се, че станах най-изкукуригалият специален агент на ФБР. А при нас ги има колкото искаш.
— Изкукуригал?
— В продължение на няколко часа аз бях на седмото небе, Константин. Беше ми „адски гот“. — Засмя се. — Помниш ли?
В ушите ми прозвуча ехото от онзи първи езиков тест, на който ме подложи по видео връзката от библиотеката на губернатор Баданов.
— Спомням си.
Тя сви устни.
— Единственият проблем беше, че всичко си остана моя тайна.