— А защо чака толкова дълго, преди да се обадиш, че е изчезнала?
В тона й отново прозвуча обвинение. Не можех да й кажа, че се напих, че дремах пред английски телевизионен сериал отпреди петдесет години. Изпих си чая и присвих устни от тънкия горчив вкус.
— Искам да те питам за някои неща, Фаня. Когато се води разследване, е необходимо да се проверят всички възможности…
— Какви възможности?
— Опитай се да си припомниш последните няколко седмици. Чувстваше ли се някаква промяна в Наталия? Струваше ли ти се различна, притеснена за нещо например?
— Напоследък като че ли имаше много работа. Освен в хирургията, тук, постоянно я викаха и на заседания.
— Заседания ли?
— Всевъзможни административни заседания. Наталия е много по-старша от мен. Обикновено нея викат да представлява хирургичното отделение, когато доктор Вебер е на смяна или не се чувства добре, както често се случва напоследък. Но всичко това ти е известно и не ме питаш за него.
Наведох се над празната чаша от чая.
— Не… Това, което се налага да те попитам, Фаня, ми е неприятно. Но така или иначе трябва да задам този въпрос.
Струва ми се, че тя донякъде се досещаше какво ще я попитам, защото видях съвсем ясно как настръхва, готова да защити приятелката си.
— Може би ще си помислиш, че искам от теб да бъдеш нелоялна към Наталия… Обаче се налага да попитам.
Този път ме погледна спокойно, наблюдавайки ме как се чудя къде да се дяна от смущение. Думите, които изрече, бяха смазващо тежки:
— Питаш дали Наталия ходеше с някого.
— Да. — Гласът ми прозвуча неестествено. Свих пресъхналите си устни. — Държа да отбележа… — добавих бавно. — Държа да отбележа, че наличието на друг мъж е само една от хипотезите.
— Имаш ли някакво основание да предполагаш, че е така?
Поколебах се.
— Не. Категорично не.
— Тогава…?
— Ти обикновено работеше с нея в една смяна. Имаше ли нещо такова, Фаня? Нещо, което да те е накарало да си помислиш, че… Срещала ли се е прекалено често с някого?
— Знаеш, че се срещаше прекалено често с всички.
— Мисълта ми е, че ако е имало предпочитан човек, няма начин да не знаеш.
Не успях да прочета нищо на лицето й. Беше мрачно и безизразно.
— Предполагам, че ти е казвала за онзи, който я дебнеше.
— Какво? — Изправих се на стола. — Оплакала ти се е, че някой я дебне?
— Гледаше с насмешка на това. Не ти ли е казвала?
— Не.
— Ами… Знаеш се колко си притеснителен. Особено когато става въпрос за Наталия.
Подпрях се с разтворени длани върху масата пред мен.
— Разкажи ми всичко точно. Точно.
— Малко след Коледа тя сподели с мен, че е забелязала някого, който се навъртал около входа на болницата и паркинга.
— Разговарял ли е с нея?
— Не вярвам даже да е могла да му види лицето. Целият е бил забулен. Знаеш какво време ни сполетя тази зима.
— Млад или старец е бил? Скитник? Пияница?
— Нищо не знам, Константин — отвърна тя с леко раздразнение, което ми беше трудно да разбера.
— Подавала ли е Наталия официално оплакване до охраната на „Лермонтов“?
— Не мога да си представя, че Наталия ще направи нещо такова. А ти?
— Кога го е видяла за последен път?
— Просто престана да говори за него. Не си спомням кога. Може би преди месец. Ако изобщо съм си помислила нещо, то е било, че просто е насочил вниманието си към някой друг обект.
Високоговорителят на радиоуредбата изпращя и двамата замълчахме. Сред имената на повиканите хирурзи беше и това на Фаня.
— Трябва да тръгвам. — Тя стана, подпирайки се с длани на масата, и се наведе към мен. — Наистина ли мислиш, че има друг мъж, Костя? Не просто някой жалък мужик, който се навърта около мразовитите паркинги, а любовник?
Погледнах я в очите и казах:
— Не. Естествено, че не. Но разбираш, че трябваше да попитам по задължение.
— Разбира се, че трябваше.
Усмихна се и тръгна.
Младите лекарки с впечатляваща външност са обект на нежелано внимание от страна на какви ли не натрапници. Ето защо за момента съзнателно изключвах мисълта, че Наталия е била причаквана от някого. Приличаше ми на заблуждаваща следа. А имах чувството, че не това притеснява и Фаня.
Проследих я с поглед, докато прекосяваше помещението. На вратата се обърна за миг и ме погледна. Реагирала бе съвсем различно от това, което очаквах и желаех, пренебрегвайки демонстративно предположението ми като абсолютно невъзможно. Фаня беше може би най-близката приятелка на Наталия. Дали знаеше нещо? От лоялност към Наталия ли се държеше така сприхаво, почти враждебно? Станах и насочих зашеметен поглед към влизащите в столовата хора — с дебели шуби, бели престилки, по болнични пижами, със зелените униформи на служители в „Лермонтов“. Това, което ме мъчеше най-много и караше стомаха ми да стои болезнено свит, беше, че фактически в нито един момент Фаня не отрече възможността да съществува любовник.