В палатката й се виждаха две сенки — нейната и на клиент. Изчаках в сянката на камион цистерна с нафта, опитвайки се да не си представям Наталия в какви ли не ситуации. „Що за човек…?“ — питах се десетки пъти… И после в мен изригваше гняв, ярост. Избиваше ме пот от копнеж да опра върха на кама в ъгълчето на окото му… Да го принудя да ми каже къде я е скрил.
Снегът под краката ми скърцаше. Останах скрит в сянката, докато мъжът излезе от палатката, след което бързо прекрачих напред, повдигнах входната завеса и я спуснах зад себе си.
Старицата ме позна. Забелязах как рамената й се изпъват назад, а хлътналите й устни се притискат още по-плътно. Пръстите на дясната й ръка описваха безспирни кръгове върху плюшената покривка на масата. Черните й очи блестяха под светлината на свещите. Сложих две банкноти от по десет рубли на масата с думите:
— Каза ми, че виждаш мъж.
Тя сви рамене почти суетно и изфъфли:
— Инспекторът, чиято жена е докторка. Знаех си, че пак ще дойдете.
— Права си била.
— Често се случва да изчезват съпруги, знаете го. Намират си някой по-богат, по-млад, по-силен…
Поклатих отрицателно глава:
— Знаеш, че не е това.
Тя отметна глава назад, а устата й се отвори в беззвучен смях.
— Не мога да не се разсмея. Какви същества сте това мъжете! Преди няколко дни бях само някаква си циганка, дошла да изкарва пари на панаира, а сега съм единствената ти надежда да си я върнеш. Ако ти поискам сто рубли, ще ги треснеш на масата, без да се замислиш.
Посегнах към джоба си, но тя поклати глава:
— Само седни. Нека да видим какво казват картите по въпроса.
Тя извади омазнена колода с омачкани ъгли от джоба на широката си, надиплена рокля, разбърка ги и сложи на масата три купчинки от по три карти. Бутна едната към мен.
— Тази е твоята.
Другата избута в далечния ъгъл на масата.
— Тази е за Скорпиона. За неговата личност. — Вложи в думата тежка неприязън. — За насилника, който държи в ръцете си твоята жена.
Вдигна и разтвори третата купчинка.
— Това са картите на жена ти. Как се казваше? Не беше ли Наталия?
— Наталия.
— Така. Наталия. Харесва ми. Опиши ми я.
— Лекарка е, това го знаеш. Млада, седем или осем години по-млада от мен. Висока, руса.
— Все едно не ми казваш нищо. Борбена ли е, умее ли да оцелява?
— Голям боец е — отвърнах. — В това няма никакво съмнение.
— Добре. Това исках да знам. — Старицата се вгледа в картите, които държеше. В картите на Наталия. Устните й не спираха да се кривят. — Трябва да подредиш картите в ръката си, инспекторе. Както ти предпочетеш. От най-силната към най-слабата… От най-слабата към най-силната… Слаба-силна-слаба. Или както ти падне. Но после трябва да не променяш реда им.
Подредих картите си. Потях се, засрамен от това, което правех, обзет от ужас заради загубата на време, но още по-изплашен от вероятността да пропусна една възможност.
— Неговите карти — тя посочи с глава към купчинката, която бе избутала в края на масата — ще останат подредени така, както са се паднали. Няма да му предоставяме допълнителни предимства. И без това сега е в по-изгодна позиция от нас. — Погледна ме в очите. — Тук става въпрос за битка между характери, инспекторе. Трябва да се съсредоточиш. Да се бориш, за да си я върнеш.
Отчаянието в мен взе надмощие. Хвърлих картите на масата.
— Говориш така, сякаш е хукнала с някого. Тя изчезна, дърта глупачке. Отвлечена е. — Бях се надигнал от стола. — От убиец!
— Знам — отвърна тя спокойно. Погледите ни се срещнаха и аз отново седнах на табуретката. — Някой я държи насила. Чувствам напрежението, борбата. Като прежулящо въже върху кожата ми.
— Наистина ли виждаш това?
Тя поклати раздразнено глава:
— И аз чета вестници, инспекторе.
— Ако всичко, което знаеш, е от вестниците, защо изобщо стоя тук?
— Защото понякога, много рядко, признавам си го с чисто сърце, но понякога усещам повече от онова, което знам. И понякога това усещане се превъплъщава в образ. — Пръстите й започнаха отново да описват кръгове върху плюша. — Може би е пещера. Дълбока, но не е студена. Но защо в такъв случай усещам тази вибрация и чувам тих грохот и тракане на преминаващ влак?
— Виждаш ли Наталия?
Тя затвори очи.
— Или пък другата жена, американката?
— Другата жена… е мъртва, инспекторе — отвърна тя почти безцеремонно. — Не долавям нищо от нея, няма я топлината, телесната топлина. Мъртва е.