Хукнах по почти пустите коридори и изскочих през задния изход на сградата. На заобиколената отвсякъде от стени площадка се носеха спарените миризми на изваряващи се чаршафи откъм пералнята и на варящо се зеле откъм кухнята. Комбинацията не се различаваше много от зловонието на Анастасия — висящия над южните предградия облак от промишлени газове.
Фаня тъкмо се качваше в колата си. Включи фаровете точно когато тръгнах запъхтян към нея, заслепявайки ме. Угаси ги. Когато зрението ми се възстанови, тя вече слизаше от колата.
— Константин…
Приближих се и я поздравих с кратка прегръдка. Дъхът ми все още излизаше на големи облаци около главите ни.
— Казаха ми, че ще успея да те хвана.
Тя се усмихна. Но вече не с някогашната приятелска усмивка на Фаня, с която бях свикнал.
— Чух, че от издирването са те арестували.
— Онзи е откачен — отвърнах аз.
— Паско ли? Разпитва ме за поведението ти в неделя сутринта, когато изчезна Наталия.
Напрегнах се да си спомня.
— Когато разговаряхме с двете деца ли?
— Разговарял си ти. Когато пристигнах, вече бяха избягали, забрави ли?
— И какво му каза?
— Казах му, че беше объркан.
— Объркан ли?
— Замислен за нещо, ако така ти харесва повече. И че не ти се говореше много с една добра приятелка за изчезването на Наталия.
— Много ти благодаря, Фаня. Вероятно това мило изказване ме е тикнало в дранголника.
— Добре де — защити се тя, — онази сутрин ти не пожела да говориш за това, така ли беше?
— За бога, в онзи момент аз още не знаех, че е изчезнала! Канех се да се прибера вкъщи и да й приготвя закуска, спомняш ли си?
— Помня, че така каза.
Изгледах я втрещен. Беше висока, силна жена, която не носеше шапка въпреки мразовитата температура.
— Грешиш, Фаня — казах, стараейки се да сдържа гласа си. — Едва ли би могла да се заблудиш повече. Нима си мислиш, че аз имам пръст в изчезването на Наталия? Това е смешно.
Тя сви рамене неуверено.
— Защо ме търсеше?
— За бога, Фаня, повярвай ми. Не е възможно да си мислиш, че имам нещо общо със случилото се.
Тя ме изгледа продължително. Не особено дружелюбно.
— Добре. — Изчака съвсем мъничко. — Защо ме търсиш. За какво искаше да говориш с мен?
Нямаше да променя мнението й. Поколебах се.
— Когато има случаи като този — започнах, — ни се обаждат най-различни хора. Главно за да кажат някоя измислица. Жалки същества, които за момент привличат вниманието върху себе си, изричайки с потаен глас едно изречение. Но всичко това трябва да се проверява.
— И има нещо, казано от някого, за което смяташ, че мога да ти помогна?
— Да… Просто като заключение на една проверка… Само…
— За какво става дума?
Подпрях се с длан върху покрива на колата й.
— Ти си най-близката приятелка на Наталия.
Тя кимна бързо, притеснено, след което каза:
— Ако ще ми задаваш онзи, същия въпрос, отговорът е не. Ти беше единственият мъж… си единственият мъж в живота на Наталия. — Изстреля тези думи гневно срещу мен. — И сигурно го знаеш.
— Преди четири дни си мислех, че знам много неща. Но щом като си толкова убедена, че съм единственият мъж в живота на Наталия, позволи ми да те попитам, Фаня, защо си била толкова загрижена за какво може да си говори с нея почти цял час твоят съпруг Михаил в нейната камка миналия петък?
Прониза ме с кратък, недружелюбен поглед.
— Не беше Михаил.
— Но ти си мислела, че е той. Смяташе, че Наталия има любовна връзка с Михаил? Това ли беше?
— Ох, господи, не е невъзможно, нали? Всички се изкушаваме да надникнем в чуждата паница.
— Мигове на умопомрачение…
Тя кимна, после ме погледна и каза намръщено:
— Ако това ще ти помогне с нещо, не мисля, че е имала връзка с него. Какво искаш да знаеш, Константин?
— Познавахте ли се с Джоун Фаулър?
— Американката ли? Не.
Поех дълбоко дъх.
— Възможно ли е… Наталия и Джоун да са имали интимна връзка?
Тя ме погледна с разширени ноздри.
— Имаме някои сведения…
— Досещах се, че става нещо — каза Фаня и лицето й изведнъж почервеня. — Кучка такава.
Погледнах я потресен и в мозъка на костите.
— Наталия?
Тя прехапа устни.
— Това ли са ти казали?
— Всякакви откачени ни се обаждат…
Около нас настана плътна тишина. Лицето на Фаня беше като от камък.
— Все някога трябва да научиш.
Не исках да науча. Исках да се махна от този гадно миришещ паркинг и никога да не науча.